— Пълзи! — крещи Тифани. — И аз запълзявам по паркета в танцовото й студио. — Пълзи все едно нямаш крака и не си ял от две седмици, а в центъра на стаята има една-единствена ябълка, към която пълзи друг човек без крака. Искаш да пълзиш по-бързо, но не можеш, защото си осакатен. Отчаянието се лее от лицето ти като пот! Толкова си уплашен, че няма да успееш да стигнеш ябълката преди другия човек без крака! Той няма да си подели ябълката с… не, не, не. Спри! Не го правиш както трябва. Боже, Пат! Остават ни само четири седмици!
— Джини — чувам гласа на баща си. Той закусва в кухнята. Аз съм на стълбите към сутерена и се ослушвам. — Защо Пат затваря очи и тананика при всяко споменаване на Орлите? Пак ли откача? Да се тревожа ли?
— Какво чувам, че си щял да пропуснеш мача със Светците? — пита ме Джейк по телефона, когато му се обаждам малко след 11 вечерта. Търсил ме е две поредни вечери и мама ми остави бележка на възглавницата: „Обади се на брат си, колкото и да е късно. Важно.“
— Не искаш ли да видиш как ще се справи Баскет тази седмица? Защо тананикаш?
— Когато танцуваш, ти е позволено да опипваш партньора си, Пат. Няма нищо сексуално. Да, при първата поддръжка ръцете ти ще са на задника и чатала ми. Защо се разхождаш напред-назад? Пат, няма нищо сексуално, това е модерен балет.
Виждате ме как помпам мускули: лежанка, повдигания на краката, коремни преси на „Стомах мастър 6000“, велоергометър, клекове, юмручни лицеви опори, сгъвания на дъмбели — пълната програма.
— Добре съм, Пат. Нищо ми няма. Докато учим поддръжките, ще ме изпуснеш няколко пъти, но не защото не си достатъчно силен. Трябва да центрираш дланта си право в основата на чатала ми. Ако искаш, ще ти обясня по-подробно. Ела. Ще ти покажа. Дай си ръката.
— Майка ти каза, че не искаш да обсъждаш Орлите с… защо тананикаш? — пита Клиф. — Не съм изричал името на саксофониста. Какво става?
— Никога не съм мислела, че ще го кажа, но май няма да е зле да си починеш от танците и да гледаш мача с Джейк и баща си — въздъхва мама. — Знаеш колко мразя футбола, но вие с баща ти изглежда изградихте връзка, а с Джейк пак започвате да се държите като братя. Пат, моля те, спри да тананикаш.
— За втората поддръжка ще трябва да ме гледаш, Пат. Най-вече точно преди да се засиля. Не е нужно да гледаш чатала ми, но трябва да си готов да натиснеш силно, за да набера по-голяма височина. Ако не ме натиснеш, когато сгъна колене, няма да успея да завърша скока и вероятно ще си разбия главата в пода.
— Знам, че ме чуваш и като тананикаш, Пат. Виж се само! — вика баща ми. — Свит в леглото, тананикащ си като дете. Птиците загубиха с фийлд гол в Ню Орлиънс, а твоето момче Баскет няма нито едно улавяне. Не си мисли, че танците ти не са виновни за изхода на мача.
— Приличаш на слабоумна змия! Трябва да лазиш на ръце, не да се плъзгаш и да се гърчиш или каквито там ги вършиш, мамка му. Хайде, гледай аз как го правя.
В очакване на големия ден с Тифани всеки ден тичаме малко по-бързо. Напрягаме сили и след парка пробягваме в спринт последния километър и половина до дома й и здравата се изпотяваме. Винаги надбягвам Тифани, понеже съм мъж, вярно, но и защото съм отличен бегач.
— С какво те държи Тифани? — пита Рони.
Двамата сме в сутерена на родителите ми. Наблюдавах го как с хлипане вдигна един-единствен път от лежанка трийсет килограма, а сега си почива. Това е изненадващо посещение, замаскирано като тренировка.
— Предупредих те да се пазиш. Казвам ти, Пат, не знаеш на какво е способна тази жена. Снаха ми е способна на всичко. На всичко!
— Показваш слънцето с ръце. В центъра на сцената представляваш слънцето. И когато правиш с ръце големия кръг, нека да е бавно и целенасочено — точно като слънцето. Танцът изобразява един ден на слънцето. Ще изгрееш и ще залезеш на сцената на фона на песента. Ясно?
— Искам да говориш с Тифани и да й обясниш колко е важно да гледаш мача на Орлите с баща си — нарежда ми мама. — Моля те, стига си тананикал, Пат. Умолявам те, престани да тананикаш!