След известно време главата на Тифани някак се оказва облегната на гърдите ми, а ръката ми е около раменете й, така че придърпвам тялото й близо до моето. Когато снегът завалява, снежинките са големи и чести. Почти веднага полето побелява и тогава Тифани прошепва нещо много странно. Тя казва:
— Нуждая се от теб, Пат Пипълс; толкова жестоко се нуждая от теб — и горещите й сълзи се леят по кожата ми, докато тя леко целува врата ми и подсмърча.
Това е толкова странно, толкова различно от обичайното „обичам те“ и все пак вероятно е по-вярно. Приятно е да притискам Тифани толкова плътно до себе си и си припомням какво ми каза мама, когато се опитвах да се отърва от приятелката си, като я поканя на вечеря. Мама каза: „Нуждаеш се от приятели, Пат. Всеки се нуждае“.
Спомням си и как Тифани ме лъга толкова много седмици; помня ужасната история на Рони как Тифани я уволнили от работа, както и признанието й в последното й писмо; спомням си колко чудато беше приятелството ми с Тифани — но после си спомням, че никой друг, освен Тифани не може дори да се доближи до това да разбере какво изпитвам, откакто загубих Ники завинаги. Припомням си, че изпитателният срок най-сетне приключи и макар Ники да си отиде завинаги, все още стискам жена в обятията си — жена, която е страдала ужасно и има отчаяна нужда отново да повярва, че е красива. В обятията си стискам жена, която ми подари „Каталог на облаците“; жена, която знае всичките ми тайни; жена, която е наясно точно колко е объркан умът ми, на колко много лекарства съм, и все пак ми позволява да я стискам в обятията си. Във всичко това има нещо неподправено и не мога да си представя друга жена, с която да лежа по средата на замръзнало футболно игрище — при това насред снежна вихрушка — и заедно да се надяваме на невъзможното: да видим отделен облак да се освобождава от нимбостратуса.
Ники никога не би направила това за мен, дори и в най-добрия си ден.
Така че придърпвам Тифани малко по-близо, целувам твърдото място между идеално оформените й вежди, поемам си дълбоко дъх и казвам:
— Мисля, че и аз се нуждая от теб.
Благодарности
Специални благодарности за роднините, приятелите, менторите и професионалистите, които ми помагаха по пътя и благодарение на които се появи тази книга: Сара Крайтън и всички от FSG, Дъг Стюарт, Сет Фишман, Ал, татко Дог, мама, Мег, Майка, Барб и Пег, Джим Смит, Бил и Мо Рода, „Перуанеца“ Скот Хумфелд, „Канадеца“ Скот Колдуел, Тим и Бет Рейуърт, Мифанви Колинс, Ричард Панек, Рейчъл Полак, Бес Рийд Кърънс (В), Дъфи, Флем, Скорзо, Мартин Кларк, Дейв Кинг, Роланд Меруло, Хелена Уайт, „The WMs“ — Джийн Уърц, Уоли Уилхойт, Калела Уилямс, Карън Тери, Бет Биглър и Том Легер — Дейв Тавани, Лори Личман, Алан Барстоу, Ларз и Андреа, Кори и Джен, Бен и Джес, чичо Дейв, чичо Пийт, баба и дядо — Дънк и Х.