— Продължавайте, господин Прат — казва госпожа Сампсън. — Тези мисли са толкова оригинални и успокоителни. Според мен няма нищо по-хубаво от статистическите данни.
Но едва след две седмици аз успях да оценя напълно Хъркимър.
Една вечер се събудих от викове „пожар!“, които се носеха отвред. Скочих от леглото, облякох се и излязох пред хотела, за да се наслаждавам на гледката. Но като видях, че гори къщата на госпожа Сампсън, нададох оглушителен рев и се озовах там за две минути.
Целият долен етаж на жълтата къща беше обхванат от пламъци, а наоколо се беше струпало всичко мъжко, женско и кучешко в града, което крещеше и лаеше и само пречеше на пожарната. Шестима пожарникари държаха здраво Айдахо, а той се мъчеше да се измъкне от ръцете им. Те му обясняваха, че целият долен етаж е в пламъци и който влезе в къщата, няма да излезе жив.
— Къде е госпожа Сампсън? — питам аз.
— Никой не я е виждал — казва един от пожарникарите. — Тя спи на горния етаж. Опитахме се да влезем, но не успяхме. А командата ни още няма стълби.
Аз притичвам до място, осветено от пламъците на пожара, и изваждам наръчника от вътрешния джоб. Засмях се, като го усетих в ръцете си — изглежда, съм откачил от вълнение.
— Хърки, старо приятелче — говоря си аз, докато прелиствам страниците, — ти никога не си ме излъгал и никога не си ме изоставил в беда. Посъветвай ме, приятелче, посъветвай ме — казвам аз.
Обърнах на „Какво се предприема при нещастни случаи на страница сто и седемнайста. Прокарах пръст надолу по страницата и намерих това, което ми трябваше. Славно момче е тоя Хъркимър, нищичко не е пропуснал! На страницата пишеше:
«ЗАДУШАВАНЕ ОТ ДИМ ИЛИ ГАЗ. — Няма нищо по-добро от лененото семе. Сложете няколко семенца във външния ъгъл на очите.»
Пъхнах наръчника пак в джоба и хванах момченцето, което в този момент тичаше покрай мен.
— Слушай — казвам аз и му давам пари, — тичай до аптеката и вземи за един долар ленено семе. Само по-бързо. Ще получиш един долар за това. А сега — обръщам се аз към тълпата — ще се заемем с госпожа Сампсън. — И хвърлям сакото и шапката си.
Четирима пожарникари и граждани ме сграбчват.
— Да се влезе сега в къщата — това е сигурна смърт — убеждават ме те. — Подът вече се проваля.
— Но как, по дяволите, ще сложа ленено семе в очите, без те да са ми подръка? — викам аз и се смея, въпреки че никак не ми е до смях.
После ръгам по един лакът на пожарникарите, обелвам ченето на единия гражданин, а другия свалям със страничен удар. След това се хвърлям в къщата. Ако умра преди вас, ще ви пиша писмо и ще ви разкажа дали в пъклото е по-лошо, отколкото в тази жълта къща. Но още не бързайте да ме смятате за умрял. Изпекох се много повече, отколкото печените пилета, които ви приготвят през куп за грош в ресторанта. Пламъците и димът ме поваляха два пъти на пода и аз едва не посрамих Хъркимър, но пожарникарите ми помогнаха със своите жалки струйки вода и аз се добрах до стаята на госпожа Сампсън. Тя беше загубила самосъзнание от дима, тъй че аз я увих в завивките и я метнах на рамо. Оказа се, че подът не беше чак толкова“ повреден, колкото разправяха, иначе нищо нямаше да направя, дума да не става.
Занесох я на петдесетина крачки от къщата и я положих на тревата. И тогава, разбира се, всички двайсет и двама претенденти за ръката на госпожа Сампсън се струпаха наоколо с кани вода, готови да я спасяват. Но в този миг дотича момчето с лененото семе.
Аз отвих главата на госпожа Сампсън. Тя отвори очи и каза:
— Вие ли сте това, господин Прат?
— Шшшт! — предупреждавам я аз. — Не говорете, преди да съм ви дал лекарството.
После подпъхвам ръка под врата й, повдигам внимателно главата й, а с другата ръка отварям пакетчето с лененото семе. След това още по-внимателно се навеждам над нея и турям три-четири семенца във външния ъгъл на окото й.
В този миг пристига в галоп селският доктор, пръхти наляво и надясно, хваща пулса на госпожа Сампсън и пита какво значат тези идиотщини.
— Вижте какво, господин Очистително — казвам му, — аз нямам редовна практика, но мога да се позова на авторитет.
Подадоха ми сакото и аз изваждам наръчника.
— Погледнете на страница сто и седемнайсета — казвам аз. — Задушаване от дим или газ. Там пише ленено семе във външните ъгли на очите. Не мога да кажа дали то действува като димопоглъщател, или привежда в действие сложния гастрохипопотамен нерв, но Хъркимър го препоръчва, а той пръв бе повикан при пострадалата. Ако искате да се консултирате с него, аз нямам нищо против.