Жюлиет не отговори.
— И да те вържа?
Играта започваше.
— Ще те хвана — повтори той и с един удар затвори капака на куфара.
Тя подскочи и се шмугна в гардероба, между нещата му. Вътре вече миришеше на Луи. Завря нос в старото му яке и го помириса. Бързо се съблече. Обу ботите му, метна на гърба си якето му и излезе.
— Аз съм момче — подхвърли тя, — искаш ли ме?
— Цигара?
Жюлиет кимна.
Той се бе стъписал, когато тя изскочи от гардероба, дълга и бяла с коженото му яке, със закръгленото дупе, черната коса, прибрана под платнения каскет, свела черните си очи, засенчени от дългите мигли, прехапала до кръв устни, с кълчеща се походка… Малко, разтропано и знойно курве.
Той тикна цигарата между устните й.
— Не се ли страхуваш, че ще те изгоря?
— Не… свършихме вече, сега сме в примирие.
Той я целуна, стана и отвори хладилника. Жюлиет наблюдаваше загорелия му квадратен гръб, покрит с гъсти, тъмни косми чак до кръста, по-гъсти между бедрата, къдрави по-надолу по краката. Харесваше тялото на Луи, миризмата му, вкуса му, когато го ближеше.
— Харесвам тялото ти.
Той не отговори, беше зает да отпушва шампанското.
— Защо не ни казват колко е хубаво да обичаме хората сексуално? Винаги говорят само за душата, за сърцето, за духа, но никога за задника. А той е нещо важно все пак.
— Защото не са те възпитали правилно. Но след това си наваксала, слава богу… Всъщност като се замислиш, няма нищо по-добро от католическото възпитание, то най-добре те учи да се чукаш. Как ли го правят онези, на които не са им втълпявали още от пелените, че чукането е грях?
— Когато се любя с теб, имам чувството, че изучавам самата себе си… то е нещо като приключение.
— Ами да, по-приятно е от почивка в някой „Клуб Медитеране“, пък и е много по-евтино!
Тапата изхвръкна с гръм и Луи разля пяната по бедрата и корема на Жюлиет.
— Досущ като във филмите за перверзни царе и царици.
— Кога ще гледаме филмите ти? — попита тя.
— В Италия на Коледа. Във Франция, нямам представа… Дори не знам дали искам да ги показват във Франция. Да ти кажа честно, ще ми се да се снимам и в нещо друго, не само в тези макаронаджийски уестърни.
Той разхождаше език по корема й, засмуквайки кожата й като вендуза. Тя го отблъсна, отбелязвайки, че се държи неприлично.
— Ами ти? Какво прекрасно натвори?
За миг се изкуши да го излъже, да се изтъкне, да си измисли разни проекти, но се отказа. Нямаше да лъже. Не и Луи.
— Нищо.
— Нищо?
— Ходя на лекции… нищо друго.
Когато се запознахме, си каза тя, имах амбиции. Сега колекционирам единствено разочарования.
Той я погледна разтревожен.
— Да не си болна?
Тя се усмихна леко.
— Болестта я няма описана в медицинския речник.
— Заради историята с Виртел ли?
— Не знам.
Не й се мислеше за това.
Жюлиет хлъцна.
Той я притисна до себе си.
— Не бива да униваш, само защото някакъв гаден шопар е искал да те прекара.
— Не е само Виртел… Всичко е кофти. Жоел, сестрата на Мартин, нали си чувал за нея, попадна в ръцете на садиста от Питивие. Сега е в шок. Не желае да говори за това.
— Трябва да се вземеш в ръце, миличка, да реагираш. Не можеш да поемаш вината за всички страдания по света, те нямат край.
Жюлиет зарови пръсти в черните му къдрици, в гъстите косми на гърдите му, опитвайки се да ги върже на възли.
— Кажи ми, аз неудачница ли съм според теб?
Той се отлепи от нея, отдалечи я на една ръка разстояние и я погледна очи в очи.
— Чуй добре какво ще ти кажа, Жюлиет. Не си неудачница. Ти си борец, който се съмнява в силите си. Готова си да нападнеш, но най-дребната драскотина те изкарва от равновесие, не издържаш на болката. Реагирай, не се отпускай, намери някаква работа. Каквото и да е, без значение, само и само да те разсейва от мислите ти.
Тя промърмори:
— Да, така е, знам много добре.
И Шарло, и той й повтаряше същото.
Както и тя самата впрочем си държеше звънки, по военному стегнати, окуражаващи речи. Нейна ли беше вината, че нещо продължаваше да я яде отвътре?
Глава 8