— Какви са плановете за довечера? — осведоми се Бенедикт.
— Анри спомена за някакво заведение в Орлеан. Среща у тях, става ли?
— Добре.
Прекрачвайки прага на „Котаракът в чизми“, Режина и Жюлиет се оказаха насред разбунен кошер — госпожа Тюил седеше на един стол, отметнала назад глава, едва си поемаше дъх, отпуснала ръце край тялото, с флакон одеколон в дясната ръка, а господин Тюил ядосано сновеше напред-назад.
Никой не обърна внимание на Жюлиет и Режина.
— Какво е станало? — попита Жюлиет.
— Станало е това, че този път той прекрачи всякакви граници, чашата на търпението ми преля. Осмели се да дойде да ме предизвиква, мен, председателят, на всичко отгоре в собствения ми магазин. Полицията е длъжна да се намеси!
— Нищо не разбирам — отвърна Жюлиет. — Кой те предизвика в магазина ти?
— Дай й да прочете, Марсел — успя да промълви Жанет Тюил, едва поемайки си дъх. — Дай й…
С театрален жест Марсел Тюил й подаде намачкан лист хартия, който стискаше в ръка. Жюлиет го разгъна старателно и прочете:
„Внимавайте, жители на Питивие, ще ударя отново, ако продължавате да ме предизвиквате. И този път ще надмина себе си“
Думите бяха изрязани от вестник, лепилото беше съвсем прясно.
Страхотно нагъл жест от страна на убиеца — беше се подиграл открито на господин Тюил, подхвърляйки бележката в магазина.
Госпожа Тюил напръска одеколон на кърпичката си, вдиша аромата й и я притисна до челото си.
— Като си помисля, че може да съм го видяла, даже да съм го докоснала, кой знае…
— Престани, Жанет, стига вече.
— Можете ли да си спомните кой е влизал днес, кои клиенти са минали през магазина? — обърна се Жюлиет към тях.
— Ти пък, какво говориш! Точно сега по празниците… тук е такава върволица… И тукашни, и напълно непознати, дошли отвън, отвсякъде… Не, не можем, отлично е изпипал номера си, хитрец е той.
— За какво намеква с това, че го предизвиквате?
— Не знам, нямам понятие — отговори баща й, силно нервиран. — Обадих се на инспектор Ескула, поканих го да дойде. Длъжни сме да сложим точка на тази злокобна комедия.
Глава 9
В събота, 25 април 1970 година, Жоел Маро се омъжи за Рьоне Габе. Цял Питивие се стече на сватбеното тържество на „малката жертва“, както всички единодушно я наричаха. Кметството и църквата бяха украсени с бели цветя, с флагчета, изписани с трогателни пожелания, духовата музика водеше процесията с младоженците към църквата.
Родителите на Жоел се опитаха да протестират срещу църковния брак, но се видяха принудени да отстъпят — сватбата на дъщеря им не беше обикновена сватба, с нея целият град даваше отпор на един престъпник. В представите на жителите на Питивие брачният съюз между Жоел и Рьоне символизираше триумфа на живота и невинността. Насъбралите се хора по пътя на шествието, което премина през целия град, акламираха бурно младоженците.
Жоел беше много красива с белия воал. Руса, почти крехка, тя се облягаше на ръката на Рьоне, при всяко спиране допираше леко глава до рамото му, след което отново повеждаше гостите, грациозна и изискана като героиня от екрана. Красива и щастлива. Едва се сдържаше да не изкрещи неописуемото си щастие с някое друго възклицание, придружено от палави подскоци. От време на време прехапваше устни, за да не изпусне нещо от сорта на „Мамка му, адски се кефя!“. Хвърляше поглед към Рьоне, възхитителен в сивия фрак, който му стоеше безупречно. И леко смутен от цилиндъра, който държеше в ръка. Жоел бе избрала тоалетите им от специализираното списание „Сватби“ и бе ходила в Орлеан да ги поръча. Целият град събра пари за церемонията. Новоизбраният член на градския съвет господин Тасен даже настоя всяка година градът да отбелязва тази дата с надеждата да умилостивят убиеца. „Как ли пък не — мърмореше Марсел Тюил, препасан с небесносинята лента на асоциацията — напротив, това само ще го възбуди допълнително и ще вземе да ни сервира някое ново долно убийство…“ Инспектор Ескула го бе уверил, че през този ден, както и през следващите няколко дни ще разпореди да се засилят мерките за сигурност.
Развълнувани, Мартин, Жюлиет и Бенедикт тъпчеха на място, блъскаха ги отвсякъде, но те не обръщаха внимание. За пръв път присъстваха на сватба на момиче и момче от тяхната компания. Най-възбудена бе Жюлиет, която все още не можеше да повярва на очите си. Само преди година и половина беше готова да подкупи света Схоластика, за да накара красавеца Рьоне да й предложи брак. А сега стоеше и наблюдаваше напълно безразлична как бившият й избраник надява брачния хомот.