Инспектор Ескула изобщо не й беше от полза. Нищо повече не знаем, нищо повече не можем да ви кажем, чуваше тя всеки път, когато се опитваше да се добере до някой от отговарящите за разследването.
Размотава се из Питивие в продължение на няколко дни. Блъскаше си главата да открие някакъв знак, някаква нишка, за която да се закачи, та да си напише материала, който трябваше да изпрати в Париж. Ларю проявяваше нарастващо нетърпение и заплашваше да изпрати на място журналисти от отдела за уличните произшествия.
— Ако поех отговорността да ви изпратя именно вас, то е, защото това е вашият роден град, да му се не види, там сте си у дома! Ровете по кофите, влезте в домовете на хората. Говорихте ли с родителите на жертвите?
Те бяха напуснали града веднага след погребението.
Бенедикт се въртеше в кръг без никакъв резултат до момента. Родителите й не правеха нищо, за да й помогнат. Само дето не я попитаха какво смята да прави тук и защо изобщо се е върнала. Господин Тасен се беше присъединил към асоциацията на господин Тюил и публикуваше яростни статии в „Репюблик дю Сантр“. Госпожа Тасен прекарваше времето си, сновейки между училището и занималнята на открито, треперейки някое от децата да не попадне в ръцете на садиста. Когато оставаше насаме с дъщеря си, се впускаше в спомени за Париж, за американската си приятелка, от която бе получила писмо.
— Тя настоява твърдо да отидем двете заедно до Флоренция. През лятото, ако се освободи стая на улица „Плант“, дали ще е удобно да дойда за няколко дни?
Бенедикт правеше опити да отклони разговора към себе си, към вестника, към разследването, с което я бяха натоварили. Майка й я слушаше разсеяно и отново подхващаше любимата си тема: Париж.
— Мамо, никак ли не се интересуваш от това, което ти разказвам?
— Напротив, скъпа, и много се гордея с теб, да знаеш. Постоянно повтарям на приятелките ми… Наистина, наистина.
Бенедикт кимаше. Разочарована, засегната.
Реши да отиде при Жоел, да я поразпита. Замисли се за иронията на съдбата, докато набираше телефона на новата госпожа Габе. Как щеше да успее да предразположи Жоел, да й вдъхне доверие и да я накара да се разприказва, след като винаги бе изпитвала единствено презрение и антипатия към нея?
Жоел посрещна Бенедикт в двустайния си апартамент на улица „Еглиз“. Покани я да влезе и отново се излегна на дивана, по който бяха разхвърляни разни списания. Сега беше ред на Бенедикт да изпита чувство на неудобство. Жоел я наблюдаваше с явна самоувереност, дори с известна наглост.
Бенедикт се прокашля и заяви, без да го извърта:
— Знаеш защо съм тук.
Жоел взе една пиличка за нокти и се зае с ноктите на дясната си ръка.
— Защото… си помислих, че може би някои неща са изплували в паметта ти оттогава и…
— О, боже мой, не ти предложих нищо за пиене.
— Благодаря. Много си любезна. Не съм жадна.
Не можеше да се отпусне и да й заговори на „ти“.
— Сигурна ли си? Аз ще си сипя едно малко американо. Обикновено чакам Рьоне да се прибере, но тази вечер ще направя изключение.
Тя се надигна от дивана и отиде до барчето.
— Помислих, че ако се напънеш, може би ще си припомниш някои неща…
— Казах всичко на полицията, когато ме разпитваха. Не си спомням нищо. Опитвам се да изтрия от съзнанието си ужасната случка.
Тя се закова на място и Бенедикт можеше да се закълне, че леката пауза беше напълно премерена, абсолютно нарочно, за ефект. Угнетена и наранена, притиснала бутилката до гърдите си.
— Жоел, ти си единствената, която би могла да сложи край на кошмара. Познаваше ли близначките Лантие? Нали не искаш това да се случи отново?
— О, не! Ужасно е, направо е непоносимо.
— В такъв случай, направи малко усилие! Каква беше колата?
— Нали ти казах, че всичко разказах в полицията!
— Ти дори не се опитваш да си спомниш!
На нея изобщо не й пука какво може да се случи на другите. Не бива да се нервирам, каза си Бенедикт, стараейки се да се владее.
— Чуй ме, не искам да те припирам… но наистина бих желала да ми помогнеш.
— Искаш да се докопаш до сензацията, права съм, нали? — каза Жоел и й хвърли хитър поглед.
На Бенедикт й идеше да си тръгне, но се въздържа. Толкова егоизъм и тъпотия я отвращаваха, но кой знае, това момиченце можеше да се окаже полезно.