Бенедикт побърза да я заговори:
— Да отидем да пием кафе.
— Рьоне ме предупреди да не говоря повече за това.
— Да, ама Рьоне не може да мисли за всичко.
Жоел й хвърли бърз озадачен поглед.
— Хайде, ела, ще те черпя едно кафе и ще ти обясня как стоят нещата.
Жоел я последва. Поръча си чай, защото кафето й действало зле на нервите.
— Слушай сега — започна Бенедикт, — много мислих, откакто се срещнахме вчера. Слушаш ли ме? Убиецът е решил, че сватбата ти го е направила за посмешище. Целият град го е предизвикал. И той как реагира? Извършва двойно убийство. На свой ред отправя предизвикателство към жителите на Питивие. И отново пълна безизходица, никаква следа, по която да тръгнем. И отново разследването ще бъде прекратено. Какво ще се случи? Той ще започне да се смята за недосегаем и няма да се учудя, ако…
Тя млъкна и погледна Жоел, която беше престанала да разбърква чая си и я слушаше. Бенедикт не бързаше да продължи.
— Ако какво? — попита Жоел.
— Ако пожелае още веднъж да докаже, че е по-силният.
— По какъв начин?
— Като извърши ново престъпление.
Жоел сви рамене и отново се зае да бърка чая си.
— Само че не какво да е престъпление…
— Имаш прекалено развинтено въображение — пошушна Жоел, ръфайки резенчето лимон с дребните си бели зъбки. — Това ви е проблемът на вас, журналистите.
— Продължавам — подзе Бенедикт. — Не какво да е престъпление, защото повече не може да си го позволи. Вдигна летвата прекалено високо, като посегна на близначките. Следващия път, защото ще има следващ път, или ще убие три — което ми се струва трудно, — или ще извърши нещо безразсъдно.
— Тоест? — попита Жоел, оставяйки лимоненото резенче в чинийката.
— Ще нападне теб.
— Мен ли?
— Да.
И понеже Жоел мълчеше, тя продължи:
— Според мен е напълно логично. Помисли добре: ти си единствената, която успя да се измъкне, единствената, която го постави в затруднение. Ще иска да си отмъсти. Ще изчака известно време и ще ти потърси сметка. Иска ли ти се да живееш като подгонен дивеч? Със свито сърце? Вярваш ли, че Рьоне ще издържи на напрежението? На Рьоне вече му писна, нали? Той ще започне отново да излиза с приятелите си, ще поднови предишния си начин на живот. Разбирам го, това е нормално и естествено. Снощи ми се стори много изнервен, когато му съобщи причината за посещението ми.
— Ох, кажи какво точно искаш да сторя? — въздъхна уморено Жоел.
— Искам да си спомниш каква марка беше колата.
— Ама не мога, не съм виновна, че не мога.
— Не правиш никакво усилие да си припомниш.
— Ти си много интересна. Направих всичко, за да успея да забравя тази история. Понякога нощем я сънувам. Не смея да отворя уста пред Рьоне, защото не желае повече да слуша за това. Писна му. Затова трябва да ти е ясно защо не желая да си припомням подробно за случилото се онази нощ! И аз искам да помогна на полицията, да не мислиш, че не искам…
— Наистина ли искаш? В такъв случай имам идея.
Тя хвана Жоел за ръка и двете излязоха от „Кафе дю Нор“.
Беше седем часът. Точно по това време преди шест месеца мъжът беше нападнал Жоел. Бенедикт я накара да застане на ръба на тротоара, да се движи близо до шосето и да се обръща назад от време на време.
— Така ли беше в онази нощ? Ти очакваше да се появи Рьоне, нали? Дотук добре… И затова тръгна към къпалнята. Спомни си. Хайде, тръгвай и се обръщай при всеки шум от кола.
Бенедикт закрачи след нея на известно разстояние, стиснала палци за късмет. Боже мой, направи така, че да успея! Нищо повече не можеше да се очаква от глупавата малка гъска.
В началото Жоел крачеше, без да се обръща. Сякаш се страхуваше да погледне назад.
— Не мога — прошепна тя, — нямам сили, прекалено много искаш от мен.
— Или ще го направиш, или ще живееш в постоянен страх.
Жоел пак закрачи в края на тротоара. Обръщаше се едва-едва, хвърляше бърз поглед през рамо.
— Не. Няма да стане. Не мога да си припомня.
— Напротив. Можеш. Хайде, продължавай.
— Страх ме е. Никога досега не съм се страхувала толкова. Ами ако се появи отново?
Хвърли й поглед, изпълнен с ужас, и Бенедикт неочаквано изпита съжаление към нея.
— Аз съм до теб, ще те хвана за ръка. — Хвана я за ръка и силно я стисна за кураж. — Готова ли си?