Мартин кимна.
Щеше да е по-добре, ако Жюлиет беше споделила с Луи.
Наскоро агентът на Луи му бе съобщил, че ще получи важна роля в „Конформистът“ на Бертолучи.
— Това е шансът на живота ми. Ще го отпразнуваме. Довечера. Ще дойда да те взема и ще празнуваме — съобщи й той по телефона.
Жюлиет не беше чувала за Бертолучи, но затова пък отлично знаеше какво разбира Луи под „празнуване“.
Вечерта той се появи, дегизиран като магьосник, нает за детско тържество. Наметнал черна пелерина, черен цилиндър, бяла риза с дантелено жабо. Беше си гримирал очите, досущ маскирана костенурка.
— Добър вечер, госпожи, добър вечер, госпожици, добър вечер, господа.
Наближаваше осем часът и в хола се бяха събрали един от клиентите на Режина, самата тя, Емил, Бенедикт, Ришар, Мартин, Унгрун, Жюлиет и Розита, която си тръгваше и тъкмо си закопчаваше шлифера.
Всички го зяпаха удивени. Той се усмихна, доволен от постигнатия ефект.
— Тази вечер празнуваме. Имам изненада за вас, която ще склоня да ви разкрия само при условие, че обещаете всички, повтарям, всички, да затворите очи, за да настъпи светлина…
Розита сви рамене. Тя нямаше доверие на Луи. Не го харесваше особено. Според нея той беше разпуснат, нечистоплътен, „дори леко перверзен“ и подчертаваше: „Този мъж само с поглед може да накара сутиена би да хбръкне“.
Присъстващите затвориха очи, с изключение на Жюлиет, която ги държеше полуотворени. Луи отметна пелерината и оттам се показа огромна бутилка шампанско, магнум, която му стигаше почти до кръста.
— Ау! — възкликна Жюлиет смаяна.
— Тя не игра честно — ревна Луи — и ще бъде наказана. А останалите, добричките и послушните, отворете очи. Заповядвам ви да го сторите!
Те отвориха очи и гръмко заръкопляскаха.
— Бие няма да можете да я отборите — предупреди Розита практично.
— Напротив, ще я отворя… със сабята.
Той измъкна изпод пелерината си дълга бляскава сабя.
Жюлиет неволно извика.
— Ще наплеска целия мокет — замърмори Розита недоволно.
— Донесете чаши! — театрално се провикна Луи.
— И найлон за мокета — добави Розита.
Луи пропусна покрай ушите си недоброжелателната забележка и развъртя над главата си сабята. Тя се завъртя, засвистя, всички я следяха, като предпазливо свеждаха глави, а Луи стоеше изправен, зъбите му блестяха в свирепа усмивка.
— Вие треперите, лакеи нещастни, овце жалки…
Емил погледна Бенедикт. „Този тип наистина е странен.“ Бенедикт допря палец до слепоочието си и го завъртя, сякаш го завинтваше.
— Готови ли сте? — попита Луи. — А ти, острие свистящо?
Сабята се спусна стремглаво надолу и гърлото на бутилката отхвръкна.
— Госпожи, госпожици и господа, нека празникът започне сега!
Ришар не откъсваше очи от Луи, омаян. За миг се поколеба, но в следващия миг вече френетично го аплодираше, последван от всички присъстващи.
— Избади късметът — не отстъпваше Розита, непримирима.
— Дойде време за наздравиците! Аз ще вдигна тост пръв — обяви Луи. — Нека този филм ми донесе слава и световна известност.
Той вдигна чаша и отпи една глътка.
— Винаги трябва да мислиш за себе си, защото никой няма да го стори вместо теб.
След което шумно и продължително се оригна.
— За Жюлиет, моята любима, пожелавам успех и вяра в себе си.
Жюлиет кимна и направи реверанс.
— За Розита, която не ме харесва и трепери за мокета си: купища химически препарати с магически свойства.
Розита го изгледа кръвнишки, вдигайки чашата си.
— За Бенедикт: кариера, която да продължи с галопиращо темпо. За Емил: смелост да се покаже на висота.
Бенедикт не се сдържа и му се усмихна, поднасяйки деликатно чашата към устните си.
— За Унгрун: снимки на всички корици на най-престижните френски списания!
Унгрун пламна от смущение. Откакто я оперираха и премахнаха сенките под очите й, отвсякъде валяха предложения и тя едва смогваше. „Внимавай, да не ти се появят пак сенки!“, поднасяше я Жюлиет.
— За Режина: един истински френски съпруг.
— Повтори, повтори — помоли Режина, мацвайки с пръст зад ухото си малко шампанско.
— За Мартин: предстоящото й пътуване до Америка да й отвори широко вратите към успеха.