— А може би искате да я нападне, когато не я наблюдаваме?
Въпросите се блъскаха в главата на Мартин — би трябвало да познавам убиеца, след като инспекторът ми говори по този начин. Искат да си послужат с мен и с Жоел. Дали убиецът подозира нещо?
— Кой е той? — отново попита тя.
— Не знам дали имам право да ви кажа.
— Доверявате ми се достатъчно, за да говорите с мен, но недостатъчно, за да ми кажете името му. Заклевам се да държа устата си затворена.
— Това, което искам от вас, е много просто: да привлечете сестра си на определено място в определен час. Аз ще се погрижа за всичко останало.
— Обещавате ли ми, че ще попречите на убиеца да действа?
— Категорично. Ще бъда на мястото с моите хора.
— Добре. В такъв случай ви давам съгласието си, но при едно условие.
— …
— Да ми кажете името му. Не искам да съм в неведение, след като ще съм на косъм от смъртта.
Комисарят се колебаеше. Само двама души знаеха: той и заместникът му. Ако случайно се разчуеше, планът му щеше да пропадне. От друга страна, наистина се нуждаеше от съдействието на това момиче. Изглеждаше сериозна, достойна за доверие.
Той се отпусна на стола, протегна крака и впи очи в нейните.
— Заклевате ли се да запазите тайната и да не казвате думичка на никого?
— Моля ви, господин комисар. Бенедикт си е мълчала, а тя е журналистка. Никой не разбра за номера с колата.
Ескула кимна. Права беше, безспорно.
— Мисля, че го познавате.
Мартин се изправи на стола, нащрек, очаквайки най-лошото. След клеветническата кампания, която разбуни града, беше готова да чуе какво ли не. Нима тя самата не беше подозирала бащата на Жюлиет?
— Анри Бишо.
Тя хлъцна и зяпна, смаяна. Анри Бишо. Нужно й бе доста време, за да придаде на тези срички обичайния им смисъл. Анри Бишо. Несломимият й обожател, болезнено стеснителният млад мъж с почернели нокти от набитата под тях пръст.
— Не разполагаме с никаква улика срещу него, но съм почти убеден, че е той — продължи комисарят. — Докато нещата се изяснят, пълно мълчание.
Мартин не продума през цялата вечер.
Жюлиет и Луи се опитваха да я разведрят с разни шегички.
— Хрумна ми нещо — заяви най-накрая Луи. — Ще пускаме фойерверки в градината.
— И ще поканим цялото село — допълни Жюлиет. — И Бенедикт, и родителите ти, и сестра ти, и Рьоне… ще бъде невероятно, ще видиш!
Мисълта за Анри Бишо не излизаше от ума на Мартин. Не може да бъде. Ескула сигурно се е объркал. Бишо… Та той не се осмеляваше да ме погледне, а оня ми разправя, че бил изнасилил, измъчвал и умъртвил две момичета?
Не.
Станала е някаква грешка.
Чувството на ужасяваща изненада се примесваше с друго чувство, което тя не би доверила никому: сякаш някой я беше окрал, беше я лишил от нещо, което й принадлежеше, което беше единствено и само нейно. Години наред Бишо бе за нея застраховка, успокоение, евентуален тих пристан. Тя му се смееше, не го вземаше на сериозно, но свикна с него и си го харесваше. С безусловно и непоклатимо постоянство той й бе внушил усещане за превъзходство, каквото никой никога не й бе признавал. Той й принадлежеше. И сега й го отнемаха, отредили му бяха ролята на убиеца!
Глава 2
Луи обяви, че тържеството с фойерверките ще се проведе на 14 юли, а 13-и ще е неработен ден. Никакъв бетон, никакво шкурене на греди, никакво търкане на подове в този ден.
Мартин започваше да се съвзема, но от време на време сякаш изключваше.
— Ама любовта наистина е гадна работа — ругаеше Луи и предпочиташе да мисли за обещаните фойерверки.
Ходиха до Орлеан да ги купят двамата с Шарло. Сега оставаше само да получат разрешение от кмета на Жирен господин Мишел.
— Щеше да е по-разумно да се беше сетил първо да го поискаш — назидателно каза Шарло. — Ами ако ти откаже?
— Каквото и да става, фойерверки ще има!
Отиде да попита Маргьорит къде живее кметът.
„До бряста“, отговори тя, сякаш му съобщаваше пощенския код.
— Кой бряст?
— Брястът на кмета.
Луи тръгна да обикаля селото, от къща на къща, от бряст на бряст, в търсене на господин Мишел.
Господин Мишел помоли за малко време, да размислел. И той подготвял тържествено факелно шествие, заря и бал, на 13-и вечерта.
Луи се досети: не биваше фойерверките на парижанина да затъмнят тези на кмета.