— Сега вече те грабвам и не искам да чувам никакви протести.
Мартин усети как една здрава ръка я грабва и я издърпва от прегръдките на партньора й. Двамата с Луи се завъртяха в ритъма на валса, отдалечавайки се от Жоел и Бишо.
Мартин се опита да се измъкне, но Луи си помисли, че се шегува, и я притисна още по-здраво.
— Пусни ме, Луи, пусни ме.
— Хич не си го помисляй, дължиш ми един танц.
Тя видя Жоел и Бишо да се отдалечават по посока на бюфета, мерна и Гладис, която танцуваше с един местен.
Инспекторът и мъжът с розовата риза ги нямаше под дървото.
— Пусни ме, Луи, моля те…
— Танцуваш с някакъв бивш обожател, а на мен ми отказваш? Не е много любезно.
Мартин се поколеба за миг, после изненадващо вдигна крак и с все сила заби коляно в чатала му. Луи се сви надве, извика и се отпусна на земята.
— Съжалявам, приятел, но като не разбираш от дума…
Спусна се да търси Жоел, взираше се в тъмното, оглеждаше хората покрай бюфета… Най-сетне ги откри на пътя, който водеше към паркинга. Инспекторът сякаш се беше изпарил. Той е луд! Бишо ще я подмами в колата и тогава ще бъде много късно.
Изрита елегантните си обувки на висок ток и се втурна да настигне сестра си.
— Чакайте ме, чакайте ме — извика тя.
Бишо и Жоел не се обърнаха.
Мартин се уплаши, страхът я стисна за гърлото. С последни сили, останала без дъх, успя да ги догони и хвана Бишо за края на сакото.
— Пусни я, Бишо… пусни я.
Думите прозвучаха толкова умолително, че той направи крачка назад и я погледна. Видя паниката в очите й. Тя знаеше. Погледът му стана студен и изцъклен.
Стисна я за ръката и я попита:
— Защо толкова се страхуваш?
— Махай се — викна Мартин на Жоел, махай се… Той е, той е убиецът, който те подложи на ужасните мъчения.
Жоел остана за миг като ударена от гръм, после търти да бяга. Бишо я стисна още по-силно и Мартин остана без дъх.
— Сега кротко ще се качиш с мен в колата, иначе ще те удуша.
Мартин усети как краката й се подкосяват. Бишо я влачеше към паркинга. Мерцедесът беше паркиран под уличната лампа и Мартин успя да види как полицаят с розовата риза се сниши, за да не го забележи Бишо.
— Пуснете я, Бишо! Вдигнете ръце, предайте се!
— Как не! — извика Бишо. — Ако стреляте, тя ще го отнесе.
Той изправи Мартин, избута я пред себе си, за да се предпази, и заобиколи колата. Притисната като в менгеме, Мартин нямаше как да се измъкне. Усети го, че рови в джобовете си за ключовете на колата. Не е въоръжен, опитваше се да разсъждава тя, значи няма опасност… Той се наведе, отключи вратата, намести се на седалката, завъртя ключа на двигателя, докато с лявата ръка продължаваше да стиска Мартин за врата, превита надве, останала без въздух… В момента, в който бе готов да потегли, яростно я изрита и тя се изтърколи на асфалта на паркинга. Мартин хвана главата си с две ръце, за да я предпази, чу как колата потегли, последвана от друга кола… После всичко свърши. Ужасно й се допишка и усети, че се изпуска.
Когато полицаите пристигнаха в двора на стопанството му, безжизненото тяло на Анри Бишо лежеше проснато върху капака на мерцедеса. В краката му се валяше карабината, с която се беше застрелял. Същата карабина, с която беше заплашвал жертвите си.
Глава 3
Вестта за благополучната развръзка на случая „Бишо“ избухна като бомба в Питивие. Езиците се развързаха. Едни бяха смятали Бишо за „странен“, други „отказваха да повярват“. Но всички си отдъхнаха, престанаха да се гледат с подозрение и момичетата пак започнаха да се разхождат спокойно. Господин Тюил се раздели със съжаление с копринения шарф на председател и реши да се кандидатира за общински съветник през следващия мандат. Беше придобил вкус към властта, харесваше му да прави помпозни изявления, да се обръщат към него с „господин председател“.
Жоел за кратко се върна на авансцената и даде няколко интервюта на журналистите, които се изсипаха в града да отразят криминалната афера.
Инспектор Ескула си удържа на думата и даде на Бенедикт първото и най-обстоятелствено интервю по случая.
— Ларю ще е на седмото небе — каза Емил. — Един уикенд през лятната ваканция, през който няма да си човърка мозъка и да се чуди как да запълни броя.
Бенедикт се затвори в стаята си, написа материала и отиде у Маргьорит да го продиктува по телефона на стенографките на вестника.