— На кого? — попита Жюлиет, която неотлъчно я следваше по петите.
— На стенографките. Те записват със скоростта, с която говориш. Стой до мен и сама ще се убедиш.
— Ами ако решиш да промениш нещо в последната минута?
— Няма проблем, те променят текста. Във всеки случай Емил го прочете и много го одобри.
— Подписано и подпечатано от учителя — пошегува се Жюлиет.
Бенедикт я изгледа враждебно.
Симон извади телефона от шкафа, където го държеше. Бенедикт продиктува материала си с тона на човек, който води непринуден разговор, и Жюлиет, запозната с историята до най-дребните детайли, заяви, че бил страхотен.
Всички бяха доволни, с изключение на Луи. Шашките щяха да изгният в кашоните, ако продължаваха да се размотават така, нямаше да изпълнят небето с пъстроцветни фигури и гирлянди.
— Ела с мен до Питивие — покани той Жюлиет, намусен като разглезен малчуган.
В моменти като този, в които отново се превръщаше в малко дете, Жюлиет не можеше да му устои. По изключение Шарло му даде колата си, проглуши му ушите с безброй препоръки, напомни му за бонуса си на примерен шофьор.
В Питивие Луи извади чековата си книжка, твърдо решен да пръска пари.
— Стига си харчил като луд, ще останеш без пукната пара — опитваше се да го обуздае Жюлиет.
— Човек не трябва да трупа пари, пиленцето ми, защото те го развалят, правят го лош. Парите са измислени, за да ги харчиш!
— Родителите ми не мислят така.
— Да, но видя ли как живеят: дребнаво, свити зад сандалките на промоция и дървеното конче за детската клиентела. Трябва непрекъснато да изпитваш усещане за спешност, иначе седиш и дремеш. Когато свършат парите, какво правиш?
— Запретвам ръкави и печеля още.
— Точно така, това е правилният отговор. Трепеш се. Откриваш уникалния смях на Ричард Уидмарк, подлагаш на изпитание обонянието си от брилянтина на Маргьорит, отиваш при Шарло на остров Жат… Действаш, защото е спешно, защото се налага! В противен случай плюеш върху надуваемото дюшече и се разкапваш.
— Какво мислят твоите родители за начина ти на живот? — прекъсна го Жюлиет.
— Не ми се говори за родителите ми, натъжавам се.
— Защо? Те какви са?
— Размекнати и дребни, а изборът за мен беше или да стана педал, или мухльо с наднормено тегло. Единствен син на двама мекушавци.
— Това няма нищо общо. Бащата на Хичкок продавал пилета.
— И Хичкок беше шишкав. Както виждаш, прав съм!
С Луи никога не можеше да се говори сериозно. Винаги се измъкваше и увърташе. Всички теми, свързани с детството, любовта, двойките, бяха табу. Тя сви рамене и го последва.
Най-после празничният ден дойде. Луи натъкми фойерверките в дъното на градината и през десет минути ходеше да проверява дали са наредени правилно. Мартин, Жюлиет и Бенедикт бяха сглобили импровизирани маси от дървени магарета и дъски, на които бяха наредили бутилки с разнообразни аперитиви: горчивка „Сюз“, всякакви видове мартини, пастис, лекото и пивко вино „Бир“ на хининова основа, което отначало продавали в аптеките за подсилване, ароматния аперитив „Бартисол“ и какво ли не още…
Луи бе пожелал да ги „опита“, преди да дойдат гостите, и Жюлиет, притеснена, не го изпускаше от поглед. Ужасно се страхуваше да не вземе да сгафи пред родителите й. Когато беше трезв, се контролираше. Почерпен, ставаше непредвидим.
Когато госпожа и господин Тюил слязоха от колата, Жюлиет забеляза, че се бяха облекли празнично, като повечето хора от селото, включително и родителите на Мартин. Единствени семейство Тасен бяха неофициално облечени.
Жюлиет се зае да ги разведе из къщата.
— Луи ще ходи на разпродажба на мебели в един луксозен хотел в Орлеан, да купи вана и мивка за банята — обясняваше Жюлиет.
— Много е предан този младеж — отбеляза госпожа Тюил.
— Много е предан, но недостатъчно добре възпитан. Като го гледам, вече се е почерпил — сряза я господин Тюил.
— Кога ще свършите ремонта? — попита госпожа Маро.
— В края на лятото.
След като разгледаха обновената къща, господин Тюил дръпна дъщеря си настрани.
— Искам да поговорим.
Отидоха в стаята на Бенедикт. Той седна на леглото и потупа с ръка мястото до себе си. Жюлиет се намести и той я хвана за врата. Жюлиет потръпна — винаги се смущаваше, когато баща й проявяваше нежност.