Матилд пипаше чевръсто. Беше прибрала косата си с шал. „Колко е красива! — възхити се Бенедикт. — Искам и аз да съм такава красавица на нейните години.“ Майка й носеше дългата си черна коса на кок и беше изключително изискана във всяко отношение. Един ден, припомни си тя, тогава още ходехме на училище, дадохме оценки на майките ни и моята получи почти отличен! Жюлиет мърмореше недоволно, защото нейната едва успя да стигне до тройка, а Мартин заяви, че подобни класации и оценки били тъпотии — майка й беше на опашката.
— Е, миличка, умори ли се? — обърна се Матилд към Бенедикт, забелязвайки отнесеното й изражение.
Бенедикт продължи да чисти боба.
— Ужасно е досадно! Като си помисля, че в кутия е също толкова вкусен!
— Върховно невежество! Боб в консервена кутия!
Матилд напълни догоре един буркан, написа на етикета „Зелен фасул с масло, лято ’70“ и продължи:
— Ще имаш ли нещо против сестра ти да се премести в твоята стая? Непрекъснато се оплаква, че нямало достатъчно място да лепи постерите си.
— Защо в моята стая?
— Защото тя живее тук, докато ти почти не си идваш или се връщаш от дъжд на вятър. Ти ще отидеш в нейната… много е приятна, ще видиш. Аз я подредих. Пренесох вече твоите вещи и тоалетката ти.
— Аха, значи съм изправена пред свършен факт!
— Чуй ме, Бенедикт, Жьонвиев е вече на шестнайсет и има нужда да се разшири. Вярно е, че нейната стая не е толкова хубава, колкото твоята, но във всички многодетни семейства е така, всеки се съобразява с останалите.
— Но всички други са запазили старите си стаи!
— Другите, както ти казваш, си идват много по-често, отколкото ти, и не са имали най-красивата стая като теб.
— Така да бъде, след като вече е факт. Предполагам, че нямам избор.
Матилд отново направи опит да омаловажи нещата. Не си беше представяла, че Бенедикт ще се разстрои толкова.
— Вече си голяма, скъпа моя. Животът ти е другаде. Имаш хубав дом в Париж. Защо е нужно да се вкопчваш в живота си на малко момиченце?
— Това си беше моята стая.
Бенедикт се беше вторачила в шушулките, за да не се разплаче. Ненавиждам големите семейства. Бих искала да съм единствено дете. Не искам постоянно да деля, да разменям, да давам… Вдигна очи, пълни със сълзи.
— О, милото ми гълъбче плаче! Хайде, не ставай смешна. Обърши си сълзите и се усмихни.
Бенедикт си избърса сълзите.
— Искам да ти направя един подарък — заяви Матилд, — заради статията. Пазех го за раждането на първото ти дете, но така или иначе…
— Герданът от едри бели и сиви перли? — промълви едва чуто Бенедикт със свито гърло.
Майка й кимна утвърдително. Сълзите на Бенедикт отново се затъркаляха по страните й. Този път плачеше от вълнение. Скочи и силно прегърна майка си.
— О, мамо! Колко те обичам, да знаеш колко те обичам…
— И аз, милото ми момиченце. Хайде, да побързаме сега, иначе никога няма да сколасаме. Дай тук още един вестник за шушулките, защото този вече не ги побира. Ей там, под камината, там са старите вестници.
Бенедикт се наведе и измъкна един вестник от купчината — беше „Фигаро“ от 15 юли. Нейният брой.
Вечерта, когато се върна в Жирен, тя се втурна към Емил, прегърна го здраво, притисна го до болка, за малко да го задуши.
— Емил, Емил, имам нужда от теб… Нуждая се от теб… Няма никога да ме напуснеш, нали? Никога. Кажи ми го. Дори да се държа лошо с теб.
Емил я хвана за брадичката, развълнуван.
— Какво се е случило, мило?
— Кажи ми, че ме обичаш, кажи ми го… Заради снощи, толкова се страхувам, че вече не ме обичаш. Бях лоша, нали? Лоша…
Тя хълцаше, задъхана. Емил я прегърна и я залюля като малко дете.
— Не плачи, любима, не плачи. Всичко е наред, бъди спокойна. Обичам те и никога няма да те оставя.
— Никога?
— Никога.
Бенедикт дълго време остана сгушена в обятията му, след което отиде да си оправи грима за вечеря.
— Благодаря ти, Емил — целуна го тя, преди да излязат от стаята.
Глава 6
Още с връщането си в Париж Луи се отправи към офиса на агента си. Секретарката му обясни, че господин Вичи отсъства, и го посъветва следващия път да се обади по телефона, преди да реши да намине. Луи й пусна най-съблазнителната си усмивка, но тя остана непреклонна. Лош знак, каза си той, сигурно не са подписали договора.