Стана, отиде до вратата и се обърна.
— Ще ви пиша. Ще се постарая да ви изпращам пари.
— Забравяш, че имаш две деца! — напомни баща му.
— Знам, знам, съжалявам…
Натисна дръжката на вратата и излезе.
Имаше усещането, че е участвал във филм на забавен каданс, но след като напусна къщата, лентата отново се завъртя на обичайните обороти. Свежият въздух го погали по лицето.
В покритата част на училищния двор папагалът спеше.
— Ей, старче… Заминавам. Махам се. — Почеса го по главата. — Постарай се да проговориш някой ден!
Погледна пианото си, вдигна капака, спусна го. Бръкна в джоба си — имаше само две банкноти от по десет франка.
Глава 7
Мартин замина за Париж в средата на август. Преди това се беше обадила на управителката на супера „Кооп“, която се бе съгласила да я върне на работа като касиерка… но само до Коледа.
— Ще си подготвя отново документите за „Прат“ и ще замина за Коледа. Този път наистина ще замина, каквото и да става.
Жюлиет остана сама в Жирен, в компанията на Шарло и Шоколад.
— Ще се наложи двамата да запретнем ръкави и да довършим ремонта — заяви Шарло, оглеждайки бъркотията наоколо.
След като Мартин си замина, Жюлиет се обезкуражи от огромната работа, която оставаше да се свърши.
— Никога няма да успеем!
— Напротив. Пък и Симон ще ни помага.
Незнайно защо, оптимизмът на Шарло я подразни.
— Писна ми от този ремонт! — заяви тя и изрита купчината пясък. — Край няма…
— Щеше да приключи по-бързо, ако бяхме наели майстори. Обаче щеше да струва доста по-скъпо.
Пари, винаги и само пари. Постоянно се сблъскваше с този проблем. Би трябвало да започнат да ни учат как да ги печелим веднага щом поотраснем. Вместо да ни учат на всякакви безполезни и ненужни неща!
— Татко изпрати ли ти чека?
— Да.
— И ти го запази, така ли?
— Да.
— Но защо? Аз щях да ти ги върна, само че по-нататък! Не искам нищо от него.
— Ти нямаш пари, Жюлиет.
Унизена. От родителите си, а сега и от Шарло. Унизена и подпомагана, и подкрепяна. Не искам да съм финансово зависима от когото и да било.
Качи се на тавана, където потърси усамотение до пианото.
Cosi, cosa… Не знам къде е. Може би в този момент шепне мръсни думи в ухото на някоя друга?
Седна до пианото и обгърна коленете си с ръце. Ревнувам и ме боли. В началото беше добре, тогава не го обичах. Бях по-лесна за съжителство и вероятно по-интересна. Любовта те прави безпомощен. Ставаш глупав, точно когато трябва да блестиш и да заслепяваш.
Лъскавите педали на пианото сякаш бяха позлатени. Жюлиет си представи обутия в ботинка крак на Минет върху педала и как кракът на учителя едва докосва нейния.
Погали лъскавото акажу, ръката й тръгна нагоре към клавишите, но се спря на някаква грапавина. Едно различно парче фурнир, залепено по-късно, нещо като кръпка. Опита се да го премахне, да го приплъзне встрани, нагоре, надолу, почовърка, почука, докато най-накрая щракна някаква пружина и Жюлиет видя пакет писма и една снимка. Снимка на нежно усмихващ се млад мъж с черни очи и черна коса, допрял с три тънки пръста наклоненото си лице. Писмата говореха за любов, за фини къдрици, за прилежно сведено чело, за седефени нокти и пъргави пръсти. Всички бяха написани с един и същ фин, почти женски почерк. Последното загатваше за целувка по челото в края на предишен урок и даваше обет за вярност до гроб, целомъдрие и вечна любов. Той се подчиняваше на решението на Минет, без да се бунтува, и поднасяше извинения за безразсъдството си.
„Как всичко се е променило оттогава!“, разсъждаваше Жюлиет. Как е възможно да скъсаш заради целувка по челото? Да се откажеш да изживееш разгоряла се страст? Минет със сигурност е обичала този младеж. Повече от съпруга си. Въпреки това е останала тук, в Жирен, следвала е реда, установен от родителите й, от мъжа й. Послушала ги е. Подчинила се е.
Зад писмата Жюлиет откри в тайника и дневника на баба си. Той започваше така:
„Трябва да съм затоплила леглото му, преди да си е легнал, преди да се е отпуснал под завивките и след като ме е попитал: «Достатъчно ли е топло?». Оставам до късно в кухнята, чакайки да заспи, за да не се налага да понасям «онова». Когато ме докосва, имам чувството, че съм крива, безформена: прекалено малки гърди, равна от горе до долу, като кютюк, никаква талия, къси крака. Погледът му ме загрозява“.