Емил бурно заклати глава в знак на отрицание и грабна тетрадката. Ученическа тетрадка, в която тя бе събрала и залепила материалите си: кратки вести, антрефилета на тема джебчийство, дребни кражби, недоволни фермери, петнайсетдневки на търговията и други подобни.
— Вашите статии ми направиха впечатление. Харесаха ми. Ясно ми е, че за да пробиеш в тази професия, трябва да работиш в Париж… Затова реших да ви пиша. Не познавам никого и… ако в последното ми писмо съм се поувлякла, то беше, защото…
— Не, аз се държах глупаво и невъзпитано — прекъсна я Емил. — Нямах представа. Получаваме толкова много писма, че…
Девойката широко се усмихна, сякаш да го успокои, че отлично разбира и че му е простила.
— Давам си сметка, че не съм единствената.
Той изправи рамене, възвръщайки си част от престижа. Съвсем вярно, тя не беше единствената.
— На практика какво мога да сторя за вас? — попита я с тон, който трябваше да звучи професионално.
— Разбрах, че „Фигаро“ наема стажанти за лятото, и предположих, че вие можете да ми помогнете да ме вземат на стаж.
— Правилно. Но трябва да ви предупредя, че тези стажове не са платени.
— О, това не е проблем. Родителите ми ще ми помогнат.
— В такъв случай ще бъда очарован да подкрепя кандидатурата ви. Оставете ми името си, адреса, телефона и кратка трудова биография. Ще ви пиша веднага щом се появи нещо конкретно.
След което влезе в ролята на Емил Буше, шеф на репортерите.
— Искате ли да ви разведа наоколо? Да видите различните отдели. Според правилата стажантите преминават през всички отдели. За да се запознаят с работата отвътре.
Девойката кимна утвърдително и последва Емил Буше в коридора. „Ама че фукльо!“, каза си Жан-Мари Низо, невъзмутимо седнал на бюрото си. Ще я разведе навсякъде, само за да го видят с нея. Лошото е, че какъвто е хитрец, като нищо ще вземе да й уреди въпросния стаж!
Напускайки „Фигаро“, Бенедикт не стъпваше по земята, а хвърчеше. Беше неизказано щастлива и за да не прекъсне еуфорията, взе такси. Пътуването до авеню „Рап“ с автобуса щеше да посмачка сладостния ореол, който плуваше над главата й. Посетих редакцията на прочут вестник, видях парижки журналист и той ми каза, че не е невъзможно да… че може би… Защото съм се задействала достатъчно рано… имала съм голям шанс да… На авеню „Рап“ отиде директно в стаята на Жюлиет и се отпусна на леглото сред разхвърляните копия на лекции. Жюлиет ги бутна настрани, щастлива, че й се отваря възможност да остави за кратко „правата на риболовните кораби в международни води“.
— Е, какво стана?
— Ами… Смятам, че направих добро впечатление. Имам големи шансове.
— Разказвай, разказвай — умоляваше я Жюлиет.
Бенедикт заразказва: огромното фоайе на партера, портиерът с обувки с плъстени подметки, чакането в огромния фотьойл, притеснението, гризането на кожичките, „не си махнах ръкавиците по време на срещата“, влизането в залата и разговорът.
— А той? Емил Буше? Как изглежда?
— Това е най-неинтересната част. Нищо особено, слабоват, къдрокос, с орлов нос, големи квадратни очила, тънки устни. Не беше облечен елегантно, носеше издължена яка с остри краища. На около трийсет. Обича да се хвали. Особено накрая, докато ми показваше вестника, но очевидно отлично си познава работата.
— Пфу — тръсна глава разочарована Жюлиет.
— Помисли малко, не мога да имам всичко накуп, и любов, и бачкане. Предпочитам да получа стажа, а за другото има време, не бързам.
Жюлиет й завидя.
— Все пак щеше да е по-хубаво, ако приличаше на Уорън Бийти, да кажем.
— Наивното ми пиленце — разсмя се Бенедикт и за миг си представи Емил Буше с потника на Клайд в онази сцена от филма как събаря Бони на леглото, пуснал автомата на земята. — Ти искаш всичко накуп! Какво ще правиш довечера?
— Ами нали щяхме да ходим двете на кино, забрави ли?
— Не, но има промени в програмата.
Жюлиет почувства как сърцето й се свива. Бенедикт й беше обещала да гледат филма на Клод Соте „Нещата от живота“. Жюлиет не обичаше да ходи сама на кино. Винаги изникваше някой тип, който да се отърка в теб уж случайно. Беше се насилила да изгълта шест страници от лекциите, само защото предвкусваше насладата от филма, топящото се ледено ескимо и компанията на Бенедикт.