Глава 18
Шарл Милал живееше на остров Жат в една къщурка, която беше ремонтирал сам, придавайки й вид на истински дом. От сивия, тъжен и безличен бетонен куб бе направил четири стаи, щедро остъклени и украсени с дърво. Сам беше иззидал стените, изградил покрива, стъкмил камината, негово дело бяха електрическата инсталация и водопроводът. Дори си бе позволил лукса да притежава веранда, направена от захвърлен край Сена стар понтон.
Крачейки решително, Луи и Жюлиет стигнаха до къщата и почукаха на вратата. След продължително чакане възрастният господин, онзи същият от строителното изложение, се появи на вратата. Облечен с кабинетна пижама и с чаша в ръка.
— А, познах ви! Вие сте вандалите, които разпердушиниха щанда ми.
— Хм… точно така — отговори Луи.
— Влизайте, не стойте на вратата!
Телевизорът работеше. Прочутият журналист и телевизионер Пиер Сабаг смучеше неразделната си лула. Шарл Милал изключи звука и се обърна към Жюлиет.
— Какво ще пиете?
— Същото каквото и вие — каза Луи.
— За мен една голяма чаша вода — добави Жюлиет.
Той се скри в една стая, вероятно кухнята. Жюлиет отбеляза, че къщата страшно й харесва.
— Видя ли камината! — възкликна тя. — А двата кожени фотьойла, а масата, о, страхотно ще бъде да мога да живея и аз в такава къща…
— Без мен — измърмори Луи, загасвайки цигарата си.
— Нищо не искам от теб. Говорех за себе си. Може ли?
— Няма по-гадно нещо от лайняните семейни отношения — подигравателно подметна той.
Жюлиет не обърна внимание на агресивния му изблик. Обичайната му реакция, след като известно време се бе държал любезно и мило. Трябваше да свикне и да не се формализира. Най-вече да не му отговаря. Така го лишаваше от едно любимо удоволствие — да спори и да се заяжда.
Шарл Милал се върна с поднос с две чаши.
Луи подхвана темата. Спомена, че Жюлиет работи в „Пробетон“, и с няколко думи описа задачата й.
— Такова младо момиче! Много странно — каза Шарл Милал, — предполагам, че бъкел не разбирате от тези неща.
Жюлиет леко се засегна.
— Много неща съм изчела по темата и съм достатъчно добре информирана от материалите в Центъра за…
— Мошеници, всички без изключение — гръмогласно я прекъсна Милал, поемайки яка глътка пастис. — За кого казахте, че работите?
— „Пробетон“, фирмата на господин Виртел.
— Не го познавам. Когато отидох да преговарям, се срещнах с най-големите, с играчите от световен мащаб.
Той махна неопределено с ръка, жест, изразяващ лека умора.
— След като нищо не се е получило с водещите, опитайте с Виртел — предложи Жюлиет.
Шарл Милал се усмихна лукаво. Не отговори. Гаврътна още една глътка пастис. За човек, който майстори по цял ден, имаше дяволит поглед, засенчен от светлите му, почти руси мигли, и малки, изключително добре гледани ръце.
— Знаете ли — каза той след дълга пауза, — моята история е много дълга. Ще ви я спестя. В САЩ, в Германия, в Англия, навсякъде по света, когато направите някакво революционно откритие като моето, чувате думата „колко“ и сядате на масата, за да се споразумеете за парите. Във Франция ви питат какви дипломи имате, какви препоръки…
— А ако ви попитат „колко“? — попита Луи.
Дребният мъж поклати глава.
— Не е толкова просто. Откривам формулата, която всички очакват, и веднага се опитват да ме отстранят. Когато изобретението е революционно, то заплашва съществуващите постижения, придобивки, а това… Когато засегнете интересите на големите компании, не ви посрещат с широко разтворени обятия.
— Би трябвало да се срещнете с Виртел — настоя Жюлиет. — „Пробетон“ не е голяма фирма. Не представлявате опасност за Виртел. За него ще е изгодно да сключи сделка с вас.
— Би могло да му отстъпите правата само за Франция — добави Луи.
В очите на Шарл Милал блесна искра.
Луи продължи:
— Ще получите процент върху оборота, което ще ви позволи да контролирате до известна степен производството и същевременно да продължавате проучванията си.
— Съвършено вярно, младежо. Ще го обмисля. Станал съм подозрителен. Предайте на този Виртел да ми се обади и ще видим… Това е всичко, което мога да ви кажа засега.
Жюлиет и Луи разбраха, че Милал няма да каже нищо повече. Жюлиет не искаше да си тръгне току-така. Смяташе, че трябва да се възползват от предимството, да не отстъпват, да спечелят симпатията на възрастния мъж. Потърси никаква неангажираща тема на разговор и продължи непринудено: