И той се впусна в приключението. Просто нямаше как да не стане: зимно време не ти трябва тераса, изнасяш навън стените и освобождаваш максимално жилищна площ; през лятото прибираш стените, получава се голяма тераса, а покритата площ се намалява.
Толкова силно вярваше в проекта, че финансира със собствени средства документацията, необходима за разрешителното за строеж. Остана някой и друг детайл за уреждане във връзка с местните данъци, например за каква суперфиция щяха да бъдат калкулирани? Но визата беше дадена. Един предприемач намери прекрасен терен в долината на Шеврьоз. Стартира продажбата на жилищата по одобрения архитектурен план.
Беше истински успех. „Еластичните“ апартаменти се разграбиха за отрицателно време. Милал вече разработваше втори транш, за да удовлетвори търсенето.
Точно тогава избухна скандалът: предприемачът нямаше средства за строежа. Под претекст, че не може да държи милиони неизползвани, бе вложил парите на бъдещите собственици в друга сделка. Съмнителна. Така за нула време проектът на Милал пропадна — нямаше пукната пара за строежа. Вестниците раздуха аферата, позабавляваха се с нея известно време, след което се нахвърлиха на друга тема, оставяйки Милал измамен, опозорен, свършен. Жена му поиска развод. Искала да изчисти името си.
Милал се принуди да се раздели с луксозния си частен дом на авеню „Сакс“ и се премести в къщичката си на остров Жат. В продължение на три дълги години се остави да го носи течението. Разорен, отчаян, денем и нощем предъвкваше историята на падението си, говореше си сам, ругаеше небето и дърветата край брега, хората, излезли да се разходят на чист въздух…
Майските събития от 1968 година го откъснаха за кратко от черните мисли. И той имаше сметки за уреждане с обществото. Взе да се шляе край барикадите. Отначало от любопитство, като турист, скоро обаче се почувства съпричастен и започна да хвърля павета по ченгетата.
След като реши, че си е разчистил сметките, запретна ръкави, зажаднял за работа. Независимото парижко транспортно дружество, НПТД за по-кратко, обяви конкурс: по стените на метрото избивала влага. Търсели надежден изолационен материал. Милал си спомни стария Опост. Поднови опитите си и му хрумна да прибави, освен кръвта, подобрител, който не допускаше да се образуват мехурчета въздух при смесването на съставките. Така успя да получи хомогенна и гладка смес. Резултатът се оказа повече от положителен — лек, здрав и устойчив на влага бетон.
Спечели търга и премахна избилата влага по част от стените на метрото. Неприятностите не закъсняха — големите фирми искаха да използват идеята му, но не и да му оставят лиценза, нито да му плащат процент. Чиста проба мошеничество. Давид срещу Голиат. Дадоха му да разбере, че с име като неговото не може да се надява на нещо по-добро. Той поднови бунта си на единак, твърдо решен да се включи самостоятелно в играта, в очакване на по-добри времена.
Точно тази революционна идея се опитваше да рекламира с помощта на сгъваемата туристическа масичка, забутан в един ъгъл на строителното изложение. Идея, която подминаваха, без да я забележат и участници и посетители, по простата причина, че щандът нямаше с какво да привлече вниманието им, тъй като беше лишен от примамливия, така наречен „търговски вид“.
От три години насам Шарл Милал се сблъскваше винаги с един и същи проблем: не вдъхваше доверие.
Глава 19
Малко преждевременно пролетта на 1968 година изигра ролята на начало на следващото десетилетие. Пролетта на 1969-а кротко присъства на края на една епоха. Завърши едно дълго царуване, без да бъде последвано от криза, и макар смяната на генерала с началника на генералния му щаб да водеше до по-осезателни преобразувания, отколкото си представяха французите, те продължаваха да бъдат направлявани и ръководени, както го изискваше благоприличието. Още повече че месеците, предхождащи референдума, се бяха оказали доста неспокойни — онези, които барикадите и стачките от 1968 година изпълваха с ужас, показаха, след като бурята стихна, че са запомнили силата на подобни аргументи. Мнозинството вече не беше мълчаливо и страната започна да се вълнува: профсъюзният водач Жерар Нику и неговата Интерсиндикална конфедерация за защита и национално обединение на независимите трудещи се, акцията „Затворени магазини“, отчаяните студенти от затворените факултети, гневните земеделци. Нужна бе здрава десница, за да се въдвори ред — овернецът, заклет пушач на „Голоаз“, изглеждаше напълно подходящ за тази роля, затова му я повериха.