Втора част
Глава 1
С много търпение, енергия и дипломатичност Режина успя да открие идеалното жилище за Унгрун, Жюлиет, Бенедикт и за себе си. Търпение, защото всеки път, когато изникнеше някоя примамлива обява, апартаментът биваше нападнат от тълпа разбеснели се кандидати, които си мятаха злобни, преценяващи погледи. Налагаше й се да чака с часове на опашката, за да открие, когато дойдеше редът й, че обектът на желанието й, който мислено бе обзавела с любов, току-що си е намерил наемател. Енергия, за да не изпада в отчаяние и да има сили да е отново на крак на следващия ден в ранни зори, за да се насочи като сомнамбул към най-близката будка за вестници, да изпощи обявите, да открие нещо интересно и да застане на нова опашка от изнервени кандидати. Дипломатичност, за да не избухне, когато някоя бъдеща майка пререждаше чакащите и заставаше начело. Или когато прочетеше в погледа на служителя от агенцията за недвижими имоти, че я бърка с някой имигрант бачкатор с претенции да живее на авеню „Фош“, на пъпа на Париж. Чужденка, без фиш за заплата, без брачна халка, висока, руса и разтропана, Режина не вдъхваше доверие. Ама изобщо.
Както обикновено, в края на краищата пак опря до познатите си и проблемът беше уреден. Един от учениците й имал приятел, който познавал една госпожа, чийто братовчед се бил пенсионирал, отивал да живее в провинцията и предоставял на тълпа боричкащи се кандидати луксозния си частен дом на улица „Плант“ №64.
— Истински палат! — възкликна Режина, страхотно впечатлена.
— Именно — важно кимна той. — Старият добряк си няма понятие как вървят наемите и го дава за три хиляди франка.
Обясни й, че къщата била огромна и луксозна, но се намирала на улица с интензивен автомобилен трафик и често ставали задръствания. На №62 се издигал неприветлив блок, а на №66 се намирала болницата „Нотр Дам дьо Бон Секур“.
Режина съкрати урока и обеща да даде отговор най-късно до четирийсет и осем часа. Готвеше се да затвори вратата, но ученикът пъхна крак в пролуката и обнадежден, попита:
— Ако работата се уреди, нали ще получа един-два безплатни урока?
Момичетата отидоха да огледат къщата: два етажа, пет спални, две бани, таван, мазе и неугледна градина. Вътре цареше безупречна чистота. Собственикът сигурно беше от маниаците, които дебнат петното с напоена с белина гъба и през свободното си време размахват мистрията.
— Абе тоя сигурно си е прекарал живота в бачкане, но нас това ни урежда — заключи Режина.
Натовариха Виртел да преговаря, за да успокои собственика и да го предразположи. Помолиха го и да подпише писмо, с което гарантираше за четирите наемателки.
Режина взе най-хубавата стая със самостоятелна баня. Жюлиет и Унгрун не възразиха — нали тя бе уредила всичко и намерила тази прекрасна къща. Бенедикт, възмутена от егоизма й, изрази недоволството си пред Жюлиет.
— Доколкото ми е известно, ти не се освободи от един тиранин, за да попаднеш на друг. Внимавай, не се оставяй…
Откакто бе започнала стажа си във „Фигаро“, Бенедикт се придържаше още по-стриктно, ако изобщо беше възможно, към принципите си.
Валери ужасно се разгневи, когато научи, че напускат. Заяви, че не са я уведомили предварително, и отказа да им върне гаранцията от три наема. Режина крещя, заплаши да се обърне за съдействие към приятелите си, но като човек, който владее положението, Валери невъзмутимо отговори:
— На твое място не бих се хвалила толкова с познатите си!
И Режина млъкна.
Най-сетне, на 1 юли, се нанесоха в новия си дом. На 21-ви Режина реши да организира голям купон. Отначало се колебаеше между 10-и — финалът на колоездачната обиколка на Франция на „Шан-з-Елизе“, и 21-ви — кацането на Луната на „Аполо“, но в крайна сметка американските астронавти безапелационно изместиха Еди Меркс и жълтата му фланелка.
— Ще пием, ще танцуваме и в три часа след полунощ ще седнем пред телевизора!
Всяка състави списък на гостите си. Този на Режина конкурираше телефонния указател, този на Унгрун се състоеше от три имена, три приятелки манекенки. Жюлиет остави съобщение на телефонния секретар на Жан-Франсоа Пенсон, но все още не беше получила отговор. Луи беше на снимки в Корсика, някакъв криминален филм за телевизията. Изпълняваше поддържащата мъжка роля. Съобщи й новината, дъвчейки таблетки аспирин — от силните емоции винаги качваше температура. Това беше неговият начин да изразява радости и мъки. Направо трепереше. „Представяш ли си… първата ми роля… Край на композиторските напъни. От сега нататък поемам напред. Ще видиш, че така ще стане. Запомни какво ти казвам. Удари моят час и сега ще им покажа на какво съм способен.“