Един месец снимки, хиляда франка на ден. Костенурката се хвърляше в атака.
Разочарована, че няма кого да покани, Жюлиет се обади на Шарл Милал. Той отговори, че приема с удоволствие. Двамата с Виртел били сключили сделката: Милал отстъпил лиценза за Франция за два милиона нови франка и два франка на килограм материал. След като завинтил капачката на писалката си „Монблан“, Виртел потрил доволно ръце, а и Милал изглеждаше не по-малко удовлетворен. От сега нататък спокойно можел да се посвети на експериментите си без финансови притеснения, още повече че си бил запазил изключителните права върху патента и правата за разпространение на метода в чужбина.
Жюлиет все още чакаше обещаната й комисиона.
Мартин беше дошла от Питивие с Бенедикт, която лека-полека пренасяше багажа си и сновеше между къщата на родителите си и улица „Плант“. Когато ги видя да слизат двете от реното, натоварени с дрехи и книги, Жюлиет изпита чувство на ревност. За една година двете много се бяха сближили.
А и приятелите на Режина. Всички до един бяха красиви, млади, засмени, на Жюлиет й се струваше, че е на кино. Поканените надойдоха с бутилки шампанско, серпантини, бомбички с конфети, домакински съдове, постери, плочи, цветя… Целуваха буйно Режина. Мъжете силно я притискаха, жените предпазливо целуваха въздуха, от страх да не си повредят грима или червилото. Носеха странни рокли на дупки, украсени с пластмасови и метални плочки, младите мъже бяха с вталени сака и клош панталони. Жюлиет разпозна някои от тях — сигурно ги беше виждала по списанията.
Италианецът, любимият на Режина, също беше дошъл: висок, кестеняв, с ослепителна усмивка и разкопчана риза, която откриваше косматите му гърди. Разхождаше се сред поканените с блеснал, празен поглед. Беше красив, правеше впечатление и го знаеше. Жюлиет го слушаше да говори възбудено за автомобилната катастрофа на Тед Кенеди при Чапакуидик, при която бе загинала спътницата му Мари-Жо Копекне. „Ужасно, това сигурно ще е краят на политическата му кариера“, обясняваше той на една блондинка, кандидатка за слава в киното, която очевидно мислеше за друго, не за политическото бъдеще на сенатор Кенеди.
Жюлиет въздъхна. Защо винаги се чувстваше тъжна и не на място на събиранията и в компанията на непознати? Глупава, непохватна, неспособна дума да обели. Същото беше и в университета. Изкара успешно приемния изпит, но така и не придоби поне малко самочувствие. „Сигурно тази година са приели всички кандидати“, мислеше си тя. В някои моменти се чувстваше едновременно като Скарлет и Сюркуф, в други ставаше по-ниска от тревата.
Приближи се до Виртел и Милал, които оживено разговаряха.
— … една венецуелска фирма проявява интерес към вашия бетон, възнамерявали да строят в някакъв бидонвил, да подслонят бедняци — обясняваше Виртел. — Имате ли нещо против да поема инвеститорския контрол?
— Не се ли договорихме, че ще се ограничите само с Франция? — подметна Милал, топвайки една наденичка в горчицата. — Дайте ми писмото, аз ще се свържа с тях.
— Пак ще говорим. Нямаше да получите сделката, ако не бях аз, и…
— Чухте ли, че президентът възнамерява да даде зелена улица на програма за строителство на магистрали? Скоро ще можем да стигаме директно от Париж до Марсилия. Ще има големи обществени поръчки, бих могъл да ви дам едно рамо, при положение че…
Двамата й кимнаха леко и продължиха да си говорят за акведукти и магистрали.
Мартин танцуваше с един въодушевен дългуч с очила и рошав перчем. Страхотно се забавляваше. Беше приключила успешно задочния курс и я бяха взели на стаж в Париж. От 1 август започваше работа като „зареждач“ в един от супермаркетите на „Кооп“, на авеню „Женерал Льоклер“. Още не беше съобщила новината на Жюлиет, искаше да я изненада.
— За какво си мислите? — попита я дългучът.
— За магазина на „Кооп“, където започвам работа след десетина дни.
— Колко интересно! Аз пък смятах, че момичетата си мечтаят само за любов.
— Аз съм изключение.
— Никога ли не сте се влюбвали?
— Никога.
— Не ви вярвам.
— Истина е… Понякога ми се случва, като видя на улицата някое момиче, все едно красиво или грозно, да си кажа: „Сигурна съм, че е влюбена, а на мен досега не ми се е случвало. Защо ли?“. И на мен ми се иска да се влюбя, поне веднъж!