— Чакам обяснения — повтори той.
Беше червен като домат и изглеждаше на ръба на мозъчния инсулт.
— Ми… Това е Корсика — отвърна тя, сънена.
Сигурно е от Луи, помисли си.
— А това, и това ли е Корсика?
Той обърна картичката. Едва си поемаше дъх, дишаше на пресекулки, отваряше и затваряше уста като риба на сухо. Присвивайки леко очи, Жюлиет успя да прочете на гърба на чудното заливче: „Косми, кур, ташаци, мисля за теб, cosi, cosa, it’s a wonderful world“. Нямаше грешка, беше от Луи.
— Ааа… — жално проточи тя, протегнала ръка в опит да се докопа до картичката.
Баща й обаче я стискаше здраво с изтръпнали пръсти.
— От кого е? — попита.
Очевидно никак не му беше до шеги.
— Виж, татко, понятие нямам, сигурно е някакъв майтап.
— И кой е този майтапчия?
Не му стигаха сили да прави дълги изречения, беше останал без дъх. Разпитваше кратко и точно.
— Няма ли подпис? — преструваше се Жюлиет, сякаш не знаеше.
— Името му, веднага!
— Ама нали ти казвам, че си нямам понятие, и какво толкова е станало!
Ако знаеше само какво правеха тя и авторът на пощенската картичка, нямаше да си губи времето с излишни подробности!
— Раздавачът я е прочел! — Той се задъхваше от ярост, но успя да продължи: — Подаде ми я с поглед, който трудно ще преглътна някога! Излишно е да ти казвам, че целият град вече знае!
Жюлиет успя да зърне по-отблизо посланието. Луи беше изписал първите три думи във формата на полудели рошави пениси, които ту щръкваха, ту клюмваха, раздиплени под формата на букви.
Не можа да се сдържи и се разсмя.
Баща й я шамароса с такава сила, че главата й отхвръкна и се удари в касата на вратата. За миг всичко се разми пред очите й.
— Ей, татко, я стига! Да не се вземаш за Хитлер!
— Вземам се за баща ти, точка! Докато живееш под моя покрив, няма да се подхилваш подигравателно, когато те питам нещо. Ти си моя дъщеря, носиш моето име и не желая разни парижки келеши да го мърсят! Ще ми кажеш сега, на мига, името на този непрокопсаник и ще се разберем с него като мъже.
Да покани тук Гаяр! С кърпените дънки, физиономията на костенурка, тридневната брада и речник, достоен за порнографска антология!
— Бедният ми татко, ти бълнуваш! Ужасно си изостанал! Понятие си нямаш. Огледай се, покажи си носа вън от провинцията…
— Забранявам ти да ми говориш с този тон! Няма да излизаш от стаята си, докато решим с майка ти какво да те правим!
Той крещеше толкова силно, че тя си запуши ушите и свали ръце чак когато крясъците заглъхнаха.
— Ама че си тъпанар.
Беше се изпуснала. Вдигна ръка пред устата си, но беше много късно. Видя в очите на баща си искрена и неподправена омраза. Омраза в най-чистия й вид. Той се тресеше от гняв и ако не беше натрупаното от векове възпитание („под никакъв претекст не можеш да убиеш децата си“), щеше да я удуши на минутата. С първото, което му попадне подръка: връзка за обувка, колан, каишка на часовник… Щеше да стигне дотам да измъкне от килима достатъчно здрава и дълга нишка, за да я използва като гарота. Вместо това се вкамени от изненада, накъса картичката на хиляди парченца и ги хвърли на главата й. След което, с едва доловим и сдържан тон, изпълнен с твърдост и достойнство, с несломима енергия, бликнала от дъното на душата му, заяви в скоропоговорка:
— Мога само да ти кажа, малката ми Жюлиет, че двамата с майка ти дълбоко съжаляваме за жертвите, които сме правили, за да те отгледаме и възпитаме…
Отново беше влязъл в ролята на Катон, но този път един съкрушен и благороден Катон, започнал да осъзнава, че прелестите на Картаген са надделели над строгостта на призивите му: „Париж трябва да бъде разрушен…“.
— … и че ако трябваше да го сторим отново, щяхме да си го спестим без капка угризения.
И той тресна вратата.
Жюлиет чу как ключът се превърта в ключалката и сви рамене. Жертви! Как ли пък не! Жертваш ли се, когато се грижиш за дете, което си създал и което не те е молило да се появи на бял свят? Виж, ако Луи беше написал: „Прекрасна маркизо, вашите красиви очи вещаят смъртта ми и сърцето ми погива в желанието си да ви преследва…“, нещо в духа на тирадите на господин Журден, буржоата благородник на Молиер, щеше да му прозвучи елегантно и благопристойно.