А на мен непристойно и гадно.
В продължение на няколко минути тя плю по лицемерието на едно общество, което уважаваше единствено привидностите и красивите образи. След това се отказа, защото й хрумна една бляскава идея, немислима вчера, когато през ум не й минаваше, че ще се окаже богата наследница, когато не подозираше за безмълвното възхищение на баба си, която я бе смятала за смела девойка. Тази идея я пришпори, подтикна я да изтрие сълзите си и да надвие гнева: ще отида в Жирен, в моята къща. Там всичко ще се оправи, ще бъда в собствения си дом.
В моменти на злополучия и изпитания Жюлиет проявяваше неподозирано в нормално време упорство и непреклонност.
Речено-сторено. Извади си сака изпод леглото, напъха в него дрехите си, грабна си парите, документите и се измъкна през прозореца.
Купи си едно бурканче нескафе и бисквити и реши да стигне до къщата на автостоп. Постъпка, без съмнение напълно лишена от предпазливост, но която беше единственият начин да стигне до там. Вървейки по банкета, Жюлиет си мислеше, че родителите й няма да дойдат да й вдигат скандали в Жирен, а в случай че се опитат да го направят, дързостта им щеше да се изчерпи с няколко удара по вратата и с чевръсто изтегляне, ако съседите се покажеха на прозорците.
И тя вървеше, вирнала палец, с дух, укрепнал от неочаквано възникналите препятствия, размахала сака с провизии и дрехи…
Глава 3
От две седмици Луи Гаяр се снимаше във филма „Насилие на острова“. В райското корсиканско селце Джиролата. Досега нещата вървяха добре и той беше доволен. Играеше ролята на дребен престъпник, наркотрафикант, който попада в ръцете на полицията, губи годеницата си, успява да избяга, открива я обезобразена, отмъщава си и умира в двубой с главатаря на противниковата банда.
Агентът му го беше предупредил: „Внимавай как се държиш с Борел, той снима всички по-интересни сериали. Да не сгафиш нещо, четкай го по посока на косъма“.
Луи беше готов на всичко, но когато Борел му обясни, че героят му е дебелокож и тъп грубиян, верен на нрава си, той не се сдържа и започна да се опъва. Накрая, след дълги и мъчителни дискусии успя да повиши коефициента на интелигентност на Бернаскони — така се казваше неговият герой. И най-важното, успя да предума Борел да му позволи да използва високия, остър и двусмислен смях, запазената марка на Ричард Уидмарк, който обикновено играеше престъпник… Коства му доста усилия. Борел се изненада, когато за пръв път го чу да се смее. Луи усети колебанието му, но получи аплодисментите на всички присъстващи на снимачната площадка. Борел не се осмели да им излезе насреща, обаче все пак направи пет дубъла.
— Заради принципа — обясни той.
„Да бе, за да покажеш кой командва“, отвърна наум Луи.
Не му дремеше. So far, so good, каза си, дотук добре. Мислеше единствено за ролята. Постоянно, нощ и ден. Анализираше всеки заснет кадър и си правеше самокритика: „Трябваше да държа цигарата си ей така, да хвана шапката за периферията и да я бутна назад, да започна по-ниско…“. Сновеше напред-назад в бунгалото, въртеше се като гламав, като се ядосваше и набиваше чипс.
Имаше дни, когато трябваше да е в гримьорната в шест сутринта. В такива моменти не понасяше вида на току-що прогледналата си физиономия, която огледалото безмилостно му показваше. Обръсна си брадата заради ролята и си зализа косата. Понеже вече не можеше да се крие зад обраслото в гъсталак лице, изкарваше си го на гримьорката. Би трябвало да забранят на родители като моите да създават деца. След като носиш ген на костенурка, не раждаш, а си осиновяваш дете.
Жената се усмихваше. В началото на снимките преспаха два пъти, после той се отдръпна. Без обяснения. Три дни по-късно тя го зърна да се прибира в бунгалото си с една начинаеща актриса. На следващата вечер го видя отново сам, облегнат на бара. Ризата му беше наръсена с пепел от цигара. Тя се зачуди как не падаше пепел и в чашата му. Отиде при него.
— Добър вечер…
Той не отвърна, но след малко изненадващо я заговори.
— Сигурно си гримирала немалко красиви пичове?
— Най-красивите не са най-сексапилни.
— Казваш го от любезност. Много си мила. Както и да е. Сигурно е гот да си красив.
Заведе я в стаята си, но не стигнаха до леглото.
— Извинявай, но тази вечер курът ми е клюмнал като увехнало мушкато.
В действителност мислеше само за ролята си.