Гримьорката го чакаше с нетърпение.
— Хайде, къде се изгуби? Побеснели са. Объркваш цялата програма.
— Не се бъркай, издокарай ме като истински мафиот.
Борел изникна в момента, в който тя започна да нанася фондьотена.
— Видя ли колко е часът, Гаяр? В твой интерес е да направиш сцената както трябва. Яростна и гневна.
— Не — отговори Луи със затъкната във врата хартиена кърпа.
— Как така не? — зяпна от изненада Борел.
— Няма да бъде гневна.
— Ще правиш каквото ти кажа, иначе ще те изрежа при монтажа!
— Не, размислих и… — Опита се да обясни с по-мек тон: — Слушайте, нека ви обясня, доверете ми се. Досега не съм ви издънвал.
Борел беше непреклонен.
— Ще правиш каквото ти казвам и се размърдай, целият екип теб чака!
Луи го изгледа в гръб, изкривил лице с отвращение.
— Жалък нещастник!
— Ще настроиш всички срещу себе си, Луи — каза гримьорката. — Чакат те повече от час.
— Правя каквото искам и както го искам, ясно! Иначе няма да мога да се погледна в огледалото!
Веднага усети, че са му сърдити. Техниците, които по принцип се отнасяха със симпатия към него, извръщаха глави. Започваше да им писва от настроенията на актьорите. Цял месец се мотаеха в това затънтено село и вече едва се търпяха.
Борел даде знак „камера“ и Луи изигра своята версия. Борел викна „край“ и отведе Луи в един ъгъл.
— Или ще направиш сцената, както аз искам, или ще те изхвърля. Край на телевизията, край на снимките изобщо, ясен ли съм?
Върнаха се да повторят кадъра, Борел извика „камера“ и Луи отново изигра своята версия.
— Спри, спри, край на всичко! — изрева Борел на ръба на нервната криза и без да си прави труда да го уговаря насаме, избухна пред целия екип: — Прави каквото ти се казва, мамка му!
Луи го изгледа.
— Не мога. Вземете дубльор, аз няма да мога.
— Слушай, малкият, или го правиш по моя начин, или те зачерквам от списъка с участници в моите филми. Освен това ще подшушна някоя и друга дума на останалите режисьори. Ще попаднеш в черния списък и повече няма да видиш бачкане, край.
— Съжалявам, но няма да стане — повтори Луи спокойно.
После съвсем ненадейно и той избухна.
— Вие знаете ли какво значи да изпаднеш в ярост? Не знаете. Никога не сте изпитвали страх, не сте рискували, снимате всякакви тъпотии и си пълните джобовете! Никога не вземате позиция, не изразявате мнение. Затова гневът ви е познат само от книгите. Представяте си го като нещо романтично. Аз, за разлика от вас знам какво е, затова няма да ме накарате да се преструвам по такъв жалък и нелеп начин! И изобщо не ми дреме дали ще ми давате работа, или не!
Борел го изгледа, пребледнял от бяс. На площадката цареше гробно мълчание, предвещаващо фаталния край на единия от двамата. Екипът бе затаил дъх.
За трети път Борел извика „камера“ и за трети път Луи изигра сцената така, както си я представяше.
Беше убеден в правотата си.
Беше убеден също, че току-що е провалил една прохождаща кариера, и се чувстваше безкрайно щастлив…
Глава 4
Бенедикт не успя да се освободи от Емил Буше така лесно, както си мислеше. Бързо осъзна, че все още се нуждае от него. Вестник „Фигаро“ беше огромен свят, в който всеки стажант би потънал без подкрепата на някой съюзник. Колкото и да се оглеждаше наоколо, за момента Бенедикт имаше един-единствен съюзник, Емил Буше. Първите дни стана обект на ласкави погледи и дискретни, възхитени подсвирквания, но много скоро четирите издания, които се подготвяха всеки ден, изместиха тези признаци на признание към дългия й рус кичур и извитите й вежди. Интересът към нея се изпари и тя се превърна в част от декора. Би могла да не се отлепи от стола си през трите месеца на стажа, да изрязва и лепи постъпилите информации, без някой да я удостои с внимание.
Новините я бяха изместили — в Южна Африка умря доктор Блайберг, вторият сърдечно трансплантиран от прочутия професор Кристиан Барнард, президентът Жорж Помпиду положи цветя на гроба на Наполеон в Аячо по случай 200-годишнината от рождението на великия корсиканец, в навечерието на 21 август, година след влизането на руските танкове в Прага, се опасяваха от избухването на ново въстание, в Северна Ирландия размириците тлееха…