На Мартин й бе забавно да я наблюдава. На четирийсет и пет години открива нещата, които на мен са ми известни, въпреки че нямам още двайсет!
Една вечер американската й приятелка Джоун дойде на вечеря на улица „Плант“. Мартин започна да я разпитва за Ню Йорк. Джоун не знаеше какво да й отговори — не била стъпвала там. Предпочитала Европа.
— Там няма какво да научат старици като мен — бе заявила тя през смях. — Аз предпочитам Париж, Лондон или Рим. Ню Йорк е за младите, за амбициозните необвързани мъже.
Мартин беше разочарована.
— И да ви кажа — продължи Джоун, — Ню Йорк не е Съединените щати. Той е градът, в който отиваме, когато искаме да успеем, не е град за живеене. Вие вярвате в парите, така ли?
— Ами… да — отвърна леко смутена Мартин.
— В такъв случай това е вашият град.
Мартин нямаше търпение да се качи на самолета. Пресметна, че й остават още десет месеца. Ако всичко мине добре, през юни отлитам.
Отиде в американското посолство и от разлепените по стената информационни проспекти разбра, че може да кандидатства за студентска стипендия. При условие че е от бедно семейство и има диплома за завършено средно образование. Точно като за мен, идеално, каза си въодушевено. Попълни формулярите и сега чакаше резултата.
През това време живееше в Париж, по-точно казано, минаваше през града. Като чуждестранните туристи. Би могла съвсем спокойно да си се представи с риза на цветя и фотоапарат в ръка, като на тълпите, обикалящи града с панорамните автобуси. И тя като тях смяташе, че градът е красив. Разхождайки се из Париж, срещаше Волтер, Роден, Луи XIV, Жана д’Арк. Историята на Франция и на старата Европа. „Как да направиш нещо ново с всички тези предци, които не те изпускат от поглед!“, мислеше тя, наблюдавайки възхитено прекрасната гледка в парка „Тюйлери“ или на площад „Вож“. В този град бих могла единствено да се развличам, да мързелувам, да прелиствам стари книги и да се наливам с кафета, потопена в атмосферата на вековете…
Погълната от тези разсъждения, не бе забелязала сянката, която я следваше по петите. Огромна сянка, която се очертаваше по стените и изчезваше всеки път, когато тя спираше, след което отново тръгваше подире й.
Накрая долови някакво рязко движение зад гърба си и докато се обръщаше, зърна за миг някой да се спотайва зад голям транспарант с надпис „Извънредна разпродажба“.
Решена да види за какво става дума, надникна зад плаката.
Там, свито надве, клечеше хлапето, което бе видяла да отмъква тостера. Тя му се усмихна.
— Какво правиш тук? Следиш ли ме?
То се изправи, обидено, че го бяха разкрили. Залязващото слънце отново очерта на стената огромната му, разкривена сянка. Мартин не се сдържа и весело се разсмя.
— Защо се смеете?
— Ей така. Какво искаш от мен? — попита тя. — Не се страхувай, няма да те изям.
Момчето сви рамене презрително.
— Не се страхувам. Изпраща ме големият ми брат. Иска да ви благодари за… вие знаете за какво. Не разбира защо го правите.
То я изгледа подозрително и продължи да жвака дъвката си с отворена уста.
— Затвори си устата, ще влязат мухи — посъветва го Мартин.
Хлапакът я изгледа мрачно и пъхна ръце дълбоко в джобовете си като истински мъж.
— Значи, иска да разбере защо — повтори Мартин. — Ами ще ти кажа. Предай на големия ти брат, че нямам нужда от вашите благодарности, нито желание да задоволявам любопитството ви. Направих го, защото… Абе кажи му…
— Няма да запомня всичко.
Мартин се наведе към него и с две ръце докосна якето му.
— Слушай, я забрави тази работа. По-добре му кажи, че трябва много да внимавате. Утре ще пристигнат двама нови охранители.
Той се наду.
— Това го знаем вече.
— Така ли?
— Самият охранител на магазина ни го съобщи. Ще престанем с кражбите, но ще продължим да идваме, за заблуда. Щото иначе ще се усъмнят.
Мартин подсвирна с възхищение.
— Виж го ти, голям си хитрец!
— Не аз, Ришар, големият ми брат.
— На колко години е Ришар?
— Не знам. Той е стар.
— А ти?
— Аз съм на десет.
Продължиха да вървят известно време, сенките им ги следваха. По едно време Мартин не се сдържа и попита:
— Какво правите с откраднатото?
Той се поколеба, но отвърна:
— Не знам дали да ти кажа. Първо трябва да поговоря с Ришар.