Недоволството застигна и съквартирантките на улица „Плант“. Не от чувство за солидарност, а защото всяка се бореше сама с ежедневните грижи и неприятности.
След като Унгрун се върна от Исландия, от агенцията й дърпаха ушите, че била пропуснала участия в представяне на колекции. Директорката Кристин й предложи да й махнат торбичките под очите. Изглеждало смущаващо и странно, като се имало предвид, че рекламира младежка мода. Унгрун, която едва се беше възстановила след операцията на бюста, се дърпаше и не искаше да се подлага на нови корекции.
Бенедикт беше разтревожена. Наближаваше краят на стажа й във „Фигаро“, а все още не знаеше дали ще я назначат и ако я назначат, в кой отдел ще отиде. Станаха две седмици, откакто я бяха изпратили в отдел „Обща информация“, и тя си прекарваше времето в провеждане на анкети за потребителската кошница.
След като се беше вживяла в ролята си на специален пратеник в Ирландия, завръщането в действителността беше болезнено. Емил правеше опити да я остави в своя отдел, но задачата се очертаваше с повишена трудност. Кризата продължаваше да мъчи „Фигаро“, срокът на договора на временния управител бе изтекъл през август, но той продължаваше да заема поста, въпреки че проблемите не бяха изчистени. Бенедикт започваше да губи търпение. Емил си беше извоювал правото да преспива на улица „Плант“ и започна да я тормози мисълта, че съвсем скоро ще се премести при нея и ще окачи пижамата си до нейната.
Меланхолията налегна и Мартин. За малко да се отдаде на самосъжаление, мислейки за времето, когато бъркаше ботите с консерви кисело зеле с наденица по елзаски и витаеше в облаците, зяпайки бутилките с пастис „Рикар“. Припомняше си с носталгия осемнайсетте дни трескаво очакване, когато времето се точеше неописуемо бавно и беше разтегливо като ластик, а нервите й бяха опънати като струни. Чиновниците от американското посолство също допринесоха за мрачното й настроение, защото й бяха върнали формулярите под предлог, че не могли да разчетат почерка й. Наложи се да ги попълва отново, този път с главни печатни букви, с черна химикалка, и да се закълне тържествено, че е дете на бедни родители, които не са комунисти.
Янкитата започваха да й лазят по нервите с фобиите си към комунизма и ситния почерк. Морални, много морални, суперморални…
Режина беше изпаднала в депресия. Никакво предложение за роля или за фотосесия. Трябваше да се примири с очевидното: кариерата й беше приключила. Агентът й тактично й бе дал да го разбере в деня, в който прие поканата му да обядват заедно. Единственият й изход беше да се омъжи. Трийсет и три години, фаталният момент за промяна бе дошъл… Подготвяше се за него в жилището на улица „Плант“, приспособяваше се към бъдещата си роля на домакиня. А работа имаше много: съжителството на петте момичета бе източник на множество проблеми и Режина понякога се хващаше, че издребнява като Валери. Сериозно обмисляше да въведе точни правила за ползването на телефона, на рафтовете в хладилника, за пазаруването… „Или ще спазваме правилата, или ще вземем домашна помощница — заплаши тя един ден. — Писна ми с всичко само аз да се нагърбвам.“ „Нормално — отвърна Мартин, — на теб най-много ти пречи.“
След предложението на Виртел Жюлиет се чувстваше ужасно. В ума й се въртяха все едни и същи мисли, не можеше да се отърси от преживяното унижение, оглеждаше нещата от всички ъгли и си правеше съответните заключения. Единствено тя беше виновна за начина, по който й говореше Виртел. Не бе успяла да си извоюва необходимото уважение. За пръв път си даваше сметка, че животът не е вълнуващата книжка с картинки, която прелистваше ненаситно и без да се замисля, движена от моментните си настроения и капризи. Всичко, което правя, придава определен смисъл на живота ми, дава своето отражение. Не го знаех досега. Като му позволявах да ме заклещва зад бюрото, да ме води в „Максим“, да ме олигавя, аз всъщност сама му дадох идеята за тази курвенска сделка. Затова се стигна дотук, напълно логично. Накрая винаги започваме да изглеждаме такива, каквито ни виждат околните. Ако не сторим нищо, за да ги накараме да си променят мнението.