— Този път сделката се провали.
— За мен, без съмнение. Не и за нея. Получава по нещо за всяко момиче, което ми изпраща. Нали знаете как си изкарва хляба, а?
— Не знам. Снима се във филми, в реклами…
— Прави свирки, скъпа моя, свирки! Такива уроци дава на учениците, извинете, на клиентите, които идват при нея на близинг.
Виртел започна да се поддава на гнева. Тримата мъже, облегнати на бара, се изправиха и се вторачиха в тях.
— Е, както виждате, илюзиите светкавично се изпаряват! В провинцията не сте свикнали на такива работи!
— Много добре си живеем и без тях, господин Виртел.
— Гледате на живота през розови очила. Остроумничите… Кацате в Париж и смятате за напълно нормално да ви наемат на половин работен ден със заплата две хиляди франка. И за секунда през ума ви не минава мисълта, че го правят заради дупето ви. Дължите го на вашето дупе…
Сега вече той извика и мъжете на бара прекъснаха разговора си в опит да доловят част от техния.
— Успокойте се! Не сте в кабинета си.
След което продължи със спокойния тон, който беше решила да възприеме:
— Вие сте отвратителен, Виртел. Отвратителен. Само че единственият пропуск във вашата комбина с едри банкноти е този, че хората са свободни, че аз съм свободна. Смятам, че сме квит. Защото аз си заработих двете хиляди кинта. Запознавайки ви с Милал. Спечелих си ги и отгоре! Защото сега ще си напълните джобовете…
— А ти няма да получиш пукната пара, нещастна глупачка!
Той го изтърси с такъв апломб, че за пръв път от началото на разговора им Жюлиет се почувства засегната. Напомняйки му за богатството му, тя му върна изгубената преднина. Той отново стана силният господар, изпълнен с презрение към нея. Думите не й достигаха. Омразата се беше стопила. Старите комплекси отново се проявяваха.
— Защото си такава, една нищо и никаква малка глупачка! — Той отчетливо и старателно произнасяше всяка дума. — И няма да постигнеш нищо в живота. Никога.
— Достатъчно, Виртел!
Тя стана и хвърли два франка на масата.
— За кафето!
Излезе, без да го удостои с поглед.
Мъжете на бара я проследиха с очи, след това изгледаха Виртел. Той забеляза, че го наблюдават, отърси се и измърмори достатъчно високо, за да го чуят:
— Нещастна глупачка… Ще се върне. Ще дойде да ми яде от ръката и тогава ще я изгоня. Пак ще си поговорим!
Жюлиет не се прибра веднага вкъщи.
Имаше нужда да повърви, да си поеме въздух, да премисли, да анализира положението. Напрежението й спадна и сега се чувстваше изцедена. Разкритията за Режина я бяха засегнали много по-силно от злобата на Виртел. Режина… Не можеше да й се сърди, съжаляваше я. Като се сетя само колко ме впечатляваше в началото! Приятелите й, видът й, съветите й, огромните й снимки, налепени по стената… Гласът на Виртел кънтеше в главата й. „Нещастна малка глупачка, няма да постигнеш нищо… никога…“
Щеше да му покаже. Щеше да им даде да разберат на всички.
Започваше да осъзнава как действат правилата.
Беше едва на двайсет години, но схващаше бързо. Ще бъде трудно. Ще допуска нови грешки. Но бе разбрала едно: всичко се заплаща. Трябваше да гледа нещата в очите. Да не позволява да я лъжат и да не забравя нито за миг древното правило „аз на теб, ти на мен“, даваш — получаваш. Човек за човека е търговец. Нямаше по-върл враг от самата себе си, самозаблуждаваше се, фантазираше си. Защото като всяко момиче искаше да играе главната роля. Да вярва на приказките за вълшебства, да вярва, че е заспалата прекрасна принцеса, която прекрасният принц ще събуди за живота с целувка. Легнала на леглото, с ръце на гърдите, мързелува, чака го да прекоси планини и морета, да срази змейове и змии, да омагьоса жаби и еднорози и да дойде да целуне дебелото й дупе… Лъжи и нищо повече! Хвърлете в огъня книжките с приказките! Да забранят на малките момиченца да ги четат!
И тя бе дремала в омагьосания замък като заспалата принцеса и един не прекрасен, а гаден принц я бе изтръгнал от съня, ощипвайки я жестоко, но със светкавичен ефект, отрезвяващо. Така ми се пада… Край на сладките сънища, на ролята на наивната принцеса, която си върти дупето и се хили глупаво, пърхайки с мигли. Сега вече и тя ще захвърли шапката с прозирния воал, ще изрита надалече пантофките, обточени със скъпа кожа, ще скочи през прозореца и ще попадне в действителния, в реалния живот, на асфалта.