Един ден на Жан-Мари му се прииска да разбере какво прави момиче като Бенедикт Тасен в компанията на Емил Буше. Не можеше да си обясни. Или по-скоро можеше… Само че му се струваше прекалено лесно, грубо, познато и изтъркано. Покани я на вечеря. В разговор във вестника беше подметнал, че харесва жени в черно. „Когато жената се облече в черно, всички виждат само нея — каза той замечтано, сещайки се за дългите рокли на баба си и на лелите си в градините на Улен. — Погледът не се разсейва като при ярките цветове.“
И на вечерята в малкия крайбрежен ресторант на кея „Волтер“ Бенедикт се появи в черна рокля. Значи се опитваше да му се хареса.
Желанието му да я прелъсти мигновено се изпари.
Заговори за себе си.
— Седя с часове пред машината и пиша писма. На приятели. Вмъквам разни истории, които ги разсмиват до сълзи. Целта ми обаче не е просто да им разказвам истории, искам да има някакъв подтекст, поука, която да им придава смисъл. Затова журналистиката ми тежи. Не е разрешено да преминаваш отвъд фактите, а аз искам да надникна зад тях, да видя какво се крие там…
— Не знаех, че искаш да ставаш писател — каза Бенедикт с възхищение.
— А знаеш ли какво казват за журналистиката? — продължи Жан-Мари, отегчен от безмълвния възторг на Бенедикт.
— Че отваря всички врати, при условие, че се махнеш от нея…
Той я погледна усмихнато. Знаеше си урока.
— И ти гориш от желание да я напуснеш, така ли? — попита тя.
— Да… При това много бързо.
— Аз пък не. Тъкмо обратното, имам желание да успея, при това много бързо.
Аха, ясно! Сега разбра защо Бенедикт ходеше с Емил Буше. Но не устоя на изкушението да я попита.
— О, Емил! — отговори тя, махайки неопределено с ръка, жест, който запрати нещастния Буше на последния чин при мързеливците, до радиатора в дъното на стаята.
— Аз пък мислех, че…
— Че има нещо между нас? Не. Няма нищо. Но той е истинска лепка. Много е досадно!
На устните й се появи леко вулгарна усмивка, която го изненада.
— Не… Той е добър приятел, нищо повече. Много ми помогна, не отричам. Какво приказват във вестника? Че съм му любовница?
— Такова впечатление създавате.
— О, ужасно ми е неприятно! Опитах да му обясня колко неудобно ме кара да се чувствам.
Колкото повече лъготеше, толкова по-искрена изглеждаше.
— Не сме дошли, за да си говорим за Емил — прекъсна я Жан-Мари, който започна да се чувства неудобно от развоя на разговора.
— Не, но това никак не ми харесва. Ще трябва да си поговорим, когато се върне. Чете ли Бекет? Говори се, че щели да го предложат за Нобелова награда тази година. В течение ли си?
Той я изгледа, смаян. Каква артистка! Без да й мигне окото, зачеркна Емил Буше и продължи да опипва почвата, стараейки се да го прелъсти, като си послужи с Бекет.
Той заговори за Бекет.
Заведе я вкъщи. Стана съвсем лесно. Беше логично продължение на черната рокля, на лъжата за Буше и на споменаването на Бекет.
Тази вечер беше сам. Тя беше красива. Беше жена на друг мъж. Всичките му любовни преживявания бяха с чужди жени.
След първата нощ Бенедикт реши да затвърди отношенията си с Жан-Мари Низо и да постави Емил пред свършен факт. За жалост, Жан-Мари се оказа непредвидим и неуловим. В редакцията беше сърдечен, но всяка вечер се оказваше зает. Тя дискретно поразпита тук-там из редакциите дали има сериозна приятелка. Не… всички я уверяваха, че когато го виждали с момиче, всеки път било различно. „Трябва да го имам, трябва да го имам“, повтаряше си тя, измисляйки всякакви хитрости, които неизменно се проваляха. Нощта, прекарана с него, беше съвсем различна от всички нощи с Емил. Тя се опита да прояви инициатива, но се получи естествено, не се наложи да се насилва. Още от първия миг хареса тялото му, миризмата му, начина му да се люби, да се целува. Беше нежен, силен и вещ, и… Но не правеше и най-малък намек, че иска да повторят.
Прехвърляше наум всички хипотези: може би иска да ме изпита, понеже се отдадох прекалено лесно? Лиших го от възможността да ме съблазни… може да не съм му харесала или го мъчи съвестта заради Емил?
Изведнъж Емил се превърна в пречка. Тя с изненада се улови, че си го представя как умира, разкъсан от граната. Така нещата щяха да се уредят с един удар. А и щеше да поноси малко черно известно време…