Обещаваше си, че няма тя да направи първата крачка. Следеше го с крайчеца на окото. Говореше тихо по телефона — с кого ли? Но с кого, да му се не види? „Реформа в политехническите училища: вече ще приемат и момичета“, твърдеше заглавие на пета страница. Може да ги впечатля, ако вляза в Политехниката. С тривърха шапка, запасала сабя. Пак не е съвсем сигурно… Ами ако организирам купон вкъщи? Бих могла да го поканя на улица „Плант“. Няма да изглежда прекалено нагласено.
Реши да го направи следващата събота. Нямаше време за губене.
Жан-Мари Низо прие поканата. Ще отиде с онова момиче, което се опитваше да вкара в леглото и което малко се опъваше. Той обичаше да му се съпротивляват, а днешните момичета не оказваха никаква съпротива.
Глава 4
Жюлиет си е поръчала дъска за ваната. Достатъчно широка, за да побира вестник, ябълка, чайник и книга. Прекарва часове във водата, докато кожичките на ноктите й побелеят и омекнат, за да ги изгризе със зъби. Бели и меки кожички, които се носят по водата като тела на удавници. Бели и меки…
Чувства се добре във ваната в тия времена, когато филията пада винаги на намазаната страна, което си е кофти предзнаменование… Докато лежи във ваната, изпитва усещане за плътност, за начало и край. Наблюдава тялото си, докосва го, докосва главата си, изважда крака от водата. Цяла е. В живота е различно, отделни късчета от нея плуват в различни посоки — едно в университета, второ тук, на улица „Плант“, трето търси работа, четвърто се търкаля в чуждите легла. От време на време дочува гласа си и си казва: „Това е гласът на онова късче там“. Имам няколко гласа, защото все още не знам със сигурност коя съм, имам няколко любовници, защото ме успокояват.
Луи Гаяр отлетя за Италия да участва в спагети уестърни, твърди, че кариерата му във Франция е приключила.
Бяха се сдобрили след онази караница, която нарекоха „кавгата с микробите“. Жюлиет го потърси. Срещнаха се в „Ленокс“. Той я беше изпреварил, лежеше на леглото, когато тя отвори вратата на стаята. Втурна се да го целуне, но той я отблъсна.
— Направи го като курвите.
Стресната, тя отстъпи крачка назад. Той извади две банкноти по сто франка от джоба си и ги сложи на нощното шкафче.
— За теб са. Хайде, давай.
— Не знам как…
— Не знаеш? Импровизирай.
— Защо?
— Не искаш ли?
Той стана и си прибра парите.
— Луи!
— Да?
Той върна парите на шкафчето, взе една възглавница, подложи я зад гърба си и се облегна удобно. Протегна крака в очакване на представлението.
Тя прекоси стаята, взе двете банкноти, огледа ги и ги прибра в чантата си. Така правят курвите. „Само принцовете, крадците и леките жени се чувстват добре навсякъде“, беше казал Балзак. Щеше да бъде и трите едновременно: кралица на курвите, която измъква пари. Застана пред него и бавно се разсъблече, фиксирайки го право в очите, после приседна на един стол и кръстоса крака, оставяйки да се вижда съвсем мъничко. Започна да се гали бавно, извърнала към него лице, с притворени очи, с ръка между бедрата и извит като лък гръб, призоваващ взрива на насладата.
— Мръсница — изломоти той с дрезгав глас, — ела при мен.
Тя не помръдна. Остави се на удоволствието, като от време на време пускаше по някоя въздишка.
Той се приближи до нея, откъсна ръката й от топлината на бедрата, залепи устни, прокара пръсти, слюнката му потече по тялото й.
Във ваната Жюлиет потръпва. Ръката й се спуска надолу, стига до корема, слиза още по-надолу…
С Луи се чувства дръзка, той я принуждава да отговори на всички предизвикателства.
Изпратил й бе картичка на адреса на родителите й в Питивие.
„Скъпа моя Жюлиет,
Времето е хубаво, спя добре, имам апетит, обикалям музеите и се наслаждавам на живописта на Веронезе, вълнуваща палитра, но въпреки всичко предпочитам Леонардо да Винчи. Видях също и много хубави гъоринги. Ще ти разкажа подробно, когато се видим. Пожелавам ти благочестива и изпълнена със синовна обич и преклонение Коледа и те целувам с уважение.“
Баща й поклати глава умислено: „Не знаех, че в Италия има портрети на Гьоринг“.
Сегиз-тогиз Луи звънеше по телефона.
— Кога се връщаш? — питаше Жюлиет.
— Защо, мъчно ли ти е за мен?