— Просто се отегчавам.
Не знаел точно кога ще се върне.
— Влюбен ли си?
— Не, а ти?
— И аз не. А разни флиртове?
— Да… нищо повече. Ами ти?
— И аз.
Жюлиет продължава да колекционира мъже по един и същи сценарий: среща с героя, издигане на пиедестал, обожествяване на идола и накрая разрушаване на статуята. Историята продължава два дни, две седмици, два месеца… Никой не се задържа.
Някакво момче, срещнато на парти, на което я е замъкнала Режина, я награбва и я оставя без дъх още от вратата. Цяла вечер не го изпуска от очи, потръпва всеки път, когато я погледне, пламва, когато й подава цигара, и едва не припада, когато й поисква телефонния номер. Понеже не я е потърсил веднага, тя тръпне в очакване. Дежури до телефона, обвинява пощите, че са повредили линията, подозира всеки, който се доближи до апарата, че саботира зараждащия се романс. Не си показва носа навън, не отваря уста и в продължение на два дни издига статуята на героя, кичи я с цветя, с венци, с пъстри букети. Той се обажда. Изявява желание да се срещнат. Тя прекарва три часа в подготовка, пробва всичките си дрехи, не намира нищо подходящо, накрая се втурва на бегом към кафето, в което я чака, за последен път проверява прическата си в стъклото на въртящата се врата, влиза в залата, нервира се, защото не го забелязва веднага, и се заковава на място. Той е тук, седнал с гръб към нея, облечен в избеляло двуредно моряшко яке, по яката му се забелязват снежинки пърхот и редки косици, седи прегърбен… Тя се връцва, мушва се обратно през въртящата се стъклена врата и се озовава на улицата, останала без дъх. Какво я е прихванало да си фантазира разни глупости… Този тип е кръгла нула, не е хубав и дори в гръб си личи, че е пълен смотаняк.
Има случаи, в които сценарият продължава по-дълго. Например историята с Етиен, борсов играч, който спекулира с курса на какаото и кафето. Канят го на вечеря на улица „Плант“. Има страхотни зелени очи и Жюлиет се хвърля на врата му. Изненадан, той я отблъсква, но в края на краищата се предава. Жюлиет изживява две страстни седмици, сгушена в силните обятия на Етиен. Етиен е крупен бизнесмен, най-големият и най-невероятният любовник. Кафето и какаото са вълнуваща тема. Тя е готова да се омъжи за него и да стане майка на двете му деца.
Един ден той й предлага да заминат за края на седмицата при приятели. Уговарят се да го вземе от дома му с такси и да се качат на влака за Кабур. В отлично настроение се качва на таксито, дава адреса на Етиен на шофьора и захваща да си тананика, предвкусвайки мечтаното преживяване. „Ще се разхождаме по плажа, ще похапнем палачинки, ще наемем колела и ще въртим педалите, разпенвайки водата. Вечерта ще запалим огън и ще се любуваме на пламъците, притиснати един до друг. На връщане… може би… ще ми предложи брак и аз ще приема незабавно, без да се колебая, да, да, да, три пъти да.“ Сгушва се в ъгъла на седалката, порозовяла от удоволствие. Внезапно животът й придобива смисъл. Виртел не беше прав. Аз също, оплитайки се в разни обречени любовни истории. Татко и мама също бяха прави. Сигурна съм, че ще харесат Етиен. Таксито завива по улица „Аршив“, после по „Милгрен“. Сигурно ме чака долу пред входа. Жюлиет поглежда през прозореца и го вижда.
Вижда го.
Светкавично се дръпва назад и потъва в седалката. Етиен е ужасно смешен и жалък с кафявото куфарче, увиснало на малката му ръчичка.
Тя се свива в таксито, свива се във влака, свива се в края на леглото, когато той протяга ръка. „Не ме докосвай, защото ще се разкрещя“, успява да издума с тебеширенобели устни. Той недоумява. Иска обяснения. Тя обръща гръб и се сковава. Обяснения няма да има. Има само едно куфарче, една ръчичка, едно костюмче, едно влакче и едно дребно човече. Какво ми става? Полудявам. Избива я на плач и тя хапе ядно чаршафа.
На другия ден, пред тъжния поглед на Етиен открито флиртува с едно момче, дошло без компания, преспива с него в съседната стая, врата до врата с тази на нещастния Етиен, и си тръгва с него. Напуска го два дни по-късно. Предпочита да прекарва вечерите си с Мартин.
Когато Бенедикт обяви, че смята да прави купон, Мартин прие новината без особен ентусиазъм. Жюлиет я последва в стаята й и успя да я разприказва — така научи за Ришар крадеца.
— Твърдиш, че си пилея енергията, като се влюбвам постоянно — каза тя. — Ти пък правиш тъкмо обратното, изтощаваш се в старанието си да избягаш от любовта.
Мартин се нацупи, после изтърси:
— И без това върша само глупости. Любовта не е за мен.