Разказа й за гостуването у Ришар. Жюлиет запомни описанието на квартала, откри кафето на семейство Брузини, където се продаваха цигари и тютюн, и една вечер отиде да посети Ришар. Той я прие в стаята си и я почерпи с бира. Жюлиет го покани на купона на Бенедикт.
— Мартин вехне, откакто не се вижда с вас.
— Тази мадама не знае какво иска — измърмори той, устремил поглед през прозореца.
Какво намира толкова у него, чудеше се Жюлиет. Блед един такъв, кльощав, със сплескан нос и тези криви крака. А обстановката в стаята му е направо смешна.
— Аз знам какво. Иска да ви види. Иначе нямаше да е в това състояние.
— Защо не дойде сама да ми го каже? Защо се омита, когато искам да я целуна, с обяснението, че е спала с целия свят?
— Слушайте какво ще ви кажа: това не е моя работа, засяга вас лично… Аз познавам Мартин много добре и мога да ви заявя, че е влюбена във вас. От там насетне вие се оправяйте.
Той дойде на купона на улица „Плант“. По-правилно е да се каже, промъкна се през открехнатата врата и стоя във вестибюла почти час. Най-накрая Мартин мина оттам. Качваше се в стаята си да си смени чорапогащника и да залепи по-здраво изкуствените мигли. Той тихичко подсвирна.
На сутринта всички се събраха на закуска. Мартин се чувстваше неудобно. За пръв път се появяваше с мъж на масата. Режина разведри обстановката, като попита Ришар дали е ерген и дали не желае да се ожени за нея. „Не би трябвало да е трудно да си намеря мъж при тази върволица“, заяви тя с въздишка. Продължаваше да приема клиенти вкъщи и понякога те сядаха за едно питие в салона. Единствено Мартин и Жюлиет знаеха истината. Единодушно решиха, че Бенедикт е прекалено благовъзпитана и строга, за да я посветят в тайната.
Въпросната сутрин Бенедикт се цупеше, беше в лошо настроение. Когато Жан-Мари Низо се появи, придружен от една очарователна девойка, Жюлиет я видя как безцеремонно остави другите гости и припна към него. „Не е зле, никак не е зле младежът“, отбеляза Жюлиет, но остана настрана, за да не се подразни Бенедикт. Той я покани няколко пъти на танц, но тя отклоняваше поканата. След като гостите се разотидоха и докато подреждаха посудата в кухнята, Бенедикт мимоходом подхвърли на Жюлиет:
— Много ти благодаря за Жан-Мари Низо… Сякаш не ти стигат мъжете, с които ходиш!
— Нищо не съм направила — възропта Жюлиет. — Дори отказах, когато ме канеше да танцуваме!
— Така се оправдават всички флиртаджийки! Не си мисли, че не те видях!
Тя излезе, тряскайки вратата. Жюлиет погледна смаяно Режина и Унгрун, които заедно с едно друго момиче бършеха чашите.
Флиртаджийка, флиртаджийка, измърмори тя. Ами тя, нима тя не искаше да омае младия Низо? Тя просто ревнува, честна дума! За какво, не мога да разбера!
Бенедикт завиждаше на дарбата на Жюлиет да привлича погледите. Вярно беше, че ако подложеха двете момичета на по-подробен оглед, Бенедикт щеше да излезе победителка. Но беше достатъчно Жюлиет да се появи някъде и девет от присъстващите десет мъже падаха в краката й.
В продължение на няколко дни двете бяха в открита война. Жюлиет се видя принудена да потърси подслон при Шарл Милал.
Помоли го да й разреши да го нарича галено Шарло. Той отвърна, че няма нищо против. Беше се привързал към Жюлиет и я бе канил многократно в къщичката си на остров Жат. В началото тя го помоли никога да не споменава за Виртел. „Още си ближа раните.“
Шарл Милал работеше върху някакъв нов вид бетон, още по-лек и с по-висока степен на съпротивление, твърдо решен този път да стои по-далече от Виртел.
Водата е станала хладка и Жюлиет завърта топлия кран с пръстите на краката си. Взема пак вестника. „След откритото писмо на Ален Делон до президента Помпиду адвокат Ролан Дюма изисква да бъдат приложени нови мерки в разследването на случая «Маркович»…“
Случаят „Маркович“ я впечатлява: известни личности, престъпление, скандални сбирки, нестихващо напрежение и загадъчност…
Налива си отново чай, продължава да прелиства вестника и внезапно извиква. Толкова силно, че Мартин нахълтва в банята.
— Какво става? — пита тя. — Добре ли си?
— Добре съм, слушай…
— Как ме уплаши само! Помислих, че те е ударил токът! Ама и ти си една, как изкрещя…
— Слушай, слушай. Седнала ли си? „Садистът от Питивие заплашва: преди края на месеца ще ударя отново. Господин Тюил, председателят на асоциацията на родителите от града, е получил писмо, което ни предостави. В него мерзкият садист заплашва да извърши ново престъпление през следващите две седмици…“