— Ще ти достави ли удоволствие, ако приема?
Мартин потвърди, кимайки.
— Добре тогава. Ще се правя на пратеник на някое величие от нюйоркската мафия. Предпочитах да получа бачкане с бюро и телефон, заради мама… щеше да се гордее.
Вървеше пред нея и подхвърляше ключовете си във въздуха. Сърдит й беше, че му предлага такава тъпа работа. Не беше толкова загубен все пак. Сигурно я обича тази мацка, щом не може да я намрази, като му излиза с такъв номер.
Вбеси се и изрита един кестен.
Не знаеше как да се държи с нея. Обикновено не се церемонеше много с момичетата. Едно кръгче с мотора и право в леглото. Кратко и ясно. Никакво обвързване. Прекарваше времето си в подреждане на любимите си плочи и в четене на списанията за мотори. Веднъж все пак се влюби — почувства се все едно върви в черен коридор и се блъска в препятствия. Уплаши се и се измъкна. Момичето така и не разбра. Укри се вкъщи с надеждата, че ще му мине. Но не му минаваше, затова яхна мотора и отпраши за Мароко. Най-смешното беше, че като се върна, Боб му подхвърли, че мадамата била лапнала по него и ревала, когато офейкал. Тогава си каза, че сигурно е пропуснал нещо. Тази мисъл го занимава няколко дни, после излетя от главата му.
С Мартин се беше гмурнал в дълбокото. Имаше мигове, в които бяха като слепени един за друг, тогава чувстваше как тя омеква, разнежва се, идеше му да й предложи: „Омъжи се за мен, роди ми бебе, което да прилича на теб“. Блъскаше си главата, за да измисли нещо огромно, впечатляващо, та да разбере тя колко държи на нея. Ама не смееше. Тя изглеждаше толкова подредена… Мълчеше и я слушаше да говори. Започна да се опасява, че ако продължава да мълчи, някой ден ще се обърне срещу нея и ще я намрази. Сега, с тази истории с разносвача, май наистина я намразваше. Тя вероятно усети нещо и пъхна ръката си в неговата, за да пресекат, докато свети зелено, и мисълта за омразата се изпари… Тя беше първото момиче, с което можеше да се държи за ръка, без да се изпотява от неудобство.
— Каквото и да ми разправяш, онези в твоя „Кооп“ са тъпаци. Щяха да имат повече файда да ме наемат като консултант, да им давам акъл как да се предпазват от кражби. Много съм напред по този въпрос. Знаеш ли номера с банкнотата от петстотин франка?
Той внезапно се оживи. Обърна се и закрачи с лице към нея, обяснявайки ентусиазирано:
— Цъфва някакъв пич с пачка от по петстотин франка и я размахва под носа на касиерката. Докато плаща, измъква две пъхнати в пачката банкноти по сто франка. Впечатлена, касиерката, без да се замисля, му връща ресто до хиляда франка… Хитро, а?
Една неделна сутрин й се обади страхотно възбуден. Един приятел му дал за малко колата си, „Симка 1000“. Искаше да отидат до Питивие.
— Не искам да ме запознаваш с вашите, искам само да видя магазина за прежди и плетива „Филдар“.
След кратко колебание Мартин се съгласи. Беше 28 ноември, оставаха само три дни до деня, в който убиецът заплашваше, че ще удари отново.
Спряха на първата бензиностанция на магистралата и Ришар не откъсна очи от бензинджията, докато оня пълнеше резервоара. Когато седна отново на волана, на физиономията му се четеше неприкрито подозрение.
— Всички до един са крадци — измърмори той, пъхайки ключа в контакта.
— Кои са крадци?
— Бензинджиите… Знам ги аз.
— Аха — иронично подметна Мартин, — крадецът подозира колегите.
— Знам за какво говоря. Работил съм на бензиностанция. Значи, някой клиент зарежда малко бензин, за двайсет, трийсет кинта, след което бензинджията не връща брояча на нула, така че следващият клиент, освен своите плаща и двайсетте кинта на предишния, които бензинджията си слага директно в джоба. А да беше само това…
— Кога си работил на бензиностанция? — попита Мартин, като изу сабото си и качи крака на жабката.
Ришар свъси вежди неодобрително, но не отговори.
— Същото важи и за маслото… Твърдят, че нямаш, домъкват някакъв празен бидон и се преструват, че наливат.
— Кога си работил на бензиностанция?
— Без да броим онези по магистралите, които са комбина с хотелиерите… Пращат те за една нощ на хотел, под претекст, че имаш повреда на двигателя, минават един парцал отгоре и на другата сутрин, след като си се изръсил за нощувката, се изръсваш още веднъж за измислената поправка.
— Кога си бил бензинджия? — изкрещя Мартин.