Другият стреля по Дъгман и куршумът проби сакото му. Той усети дърпането на плата и за миг помисли, че е улучен. Завърташе оръжието си към новата мишена, когато чу бързия огън от пистолета на Джефърс някъде зад себе си и тогава третият мъж извика и изчезна зад масата.
Дъгман се надигна със скърцане от дивана, където се бе строполил, и пъхна нов барабан в револвера си. Чуха забързани стъпки и затръшване на врата. Джефърс се придвижи по посока на звука, но Дъгман го хвана за ръката.
— Не — нареди той, — чакай на входа. Няма да има друг изход освен ако той си няма лодка. Маус е покрил покрива.
— Ами Уилис?
— Той ще почака. Върви. Аз трябва да намеря Лу.
Джефърс изтича надолу по стълбите. Когато той изчезна, Дъгман погледна набързо към тримата мъже, които бяха застреляли, само колкото да се увери, че и тримата са мъртви. Единият все още хъркаше, но Дъгман видя, че коремът и гърдите му са разкъсани от автоматичния огън, засегнал го почти от упор. Той го прескочи и тръгна към склада, където хлапето им каза, че държат Фултън. Още преди да отвори вратата, в носа го удари миризма на зле поддържан маймунарник. Повдигна му се и той пристъпи в мрака.
18.
В малката стаичка беше тъмно, подът беше хлъзгав. С пистолет в едната ръка, протегнал другата напред, Дъгман напредваше в стаята. След четири стъпки кракът му се удари в нещо и той чу пъшкане.
Опипа находката си. Прибра пистолета в кобура. После извлече Клей Фултън, все още завързан за стола, към слабата светлина в чакалнята.
Дъгман скъса жиците, които придържаха колегата му към стола. В малка ниша под прозореца бързо приготви постелка от парцали, заведе Фултън до нея и го покри с още парцали.
Опипа пулса на Фултън и с облекчение откри, че още е силен. Фултън отвори очи, по-скоро само едното си око, тъй като другото беше подуто.
— Ти ли си, Дъгман?
— Да, аз съм. Изглеждаш като притоплено лайно, лейтенант.
— Защо, по дяволите, се забавихте толкова?
— Бях си взел малко отпуск, ходих до островите. Цените са ниски през този сезон.
От подутото лице се чу нещо, което можеше да мине за смях. И двамата замълчаха за минута, после Дъгман подхвърли:
— Известно време си мислех, че и ти си на островите.
— Да — въздъхна Фултън. — Съжалявам за това. Някой обясни ли ти?
— Да, Карп ми разказа цялата история — поне това, което ми трябваше. Между другото, той се сети къде си.
— Той е хитър копелдак — усмихна се Фултън. — Даже аз не знаех къде съм. — После се пресегна и стисна китката на Дъгман със забележителна сила. — Менинг — попита настойчиво той. — Хванахте ли го?
— Още не. Обаче е в сградата. Не може да се измъкне освен ако не мине през Мак. Което никога не е ставало.
Фултън не отпусна хватката си.
— Не. Слушай. Чул си историята. Виж. Той има пистолет на глезена.
— Разбира се, Лу — успокои го Дъгман. — Ще го опипаме добре.
Фултън поклати глава. Фиксира Дъгман със здравето си око, опитвайки се да му предаде онова, което не можеше да изрази с думи.
— Не. Нямам предвид това. Той може да ви издебне. Когато не го гледате. Разбираш ли?
Дъгман кимна. Разбра. Хватката на Фултън се отпусна и той изгуби съзнание. Дъгман се изправи и извика с всички сили:
— Хей, Маус!
Отгоре се чу вик в отговор. Дъгман отиде до прозореца без стъкла и подаде глава навън.
— Маус — извика той. — Прозорец, северна страна.
В падащия мрак Дъгман успя да види как бялото лице на Маус се показва през един прозорец на третия етаж.
— Видя ли някого там горе? — извика той.
— Не. Уилис мина преди малко. Качи се да пусне една вода. Използвали са горния етаж за кенеф. Много гадно, но какво, по дяволите, те са престъпници, нали така?
— Какво стана с него?
— Притиснах го и той стреля няколко пъти. И аз стрелях.
— Мъртъв ли е?
— Ами, не мога да кажа, тъй като не съм дипломиран лекар. Но е пръснат из цялата стая. На тавана има коса. Искаш ли да опитам дишане уста в уста?
— Искам да почистиш сградата. Веднага трябва да извикаме линейка за Лу. Мак го смъкна долу. Менинг трябва да е избягал.
— Добре, слизам — извика Маус.
Дъгман чу стъпки и затръшване на врата, после тропане на подковани с метал подметки.
Обърна се и тръгна тромаво към стълбата. Отвори вратата и я остави да се затръшне сама. Звукът отекна в празната сграда. Дъгман се върна тихо в стаята, избягвайки внимателно скърцащите парченца гипс, посипани по пода. Сви се зад бара и зачака.