Очите на другата жена се ококориха и тя наведе глава.
— О, Боже! Вие ли сте тази! Гледах по телевизията.
— Да, скъпа, аз съм — моите петнайсет минути слава.
Пауза. Мерлийн изчака онова, което знаеше, че идва.
— Вие убихте онзи тип.
Мерлийн кимна.
— Да. Той щеше да застреля двама мои приятели, бе прострелял един от тях вече и аз го убих.
— Аз също бих искала да застрелям това копеле — въздъхна горчиво жената.
— Сигурно. Но хич не е забавно да убиеш някого. Това не те оправя от изнасилването. — Мерлийн махна с ръка в широк жест към всички ъгълчета на малкия си офис. — Това. Всичко това, съдилищата, системата, трябва да направят всичко за теб. Не става така, но ние продължаваме да се борим. Какво друго можем да направим?
Пола Розенфелд, жертва на изнасилване, нямаше отговор на този въпрос, така че приключиха разговора си и скоро след това тя излезе.
Мерлийн запали едно марлборо и се вгледа в дима, който се завъртя високо нагоре към тавана. Офисът бе чудо на архитектурата, построен в края на тесен коридор на шестия етаж в сградата на криминалния съд. Поради това височината му бе почти два пъти по-голяма от другите му измерения и Мерлийн работеше в нещо като дъно на тясна шахта.
Помещения за офиси се намираха рядко в тази епоха, когато Ню Йорк губеше своята битка срещу престъпността. Сградата на Сентър стрийт номер сто бе построена в края на трийсетте, период, когато бедните си знаеха мястото, организираната престъпност налагаше нещо като дисциплина върху криминалната дейност, а полицията можеше да прилага всякакви превантивни и наказателни мерки, каквито счетеше за необходимо, без да й се налага да занимава съдилищата: една отдавна изчезнала златна епоха.
Сега системата действаше на ниво десет пъти по-високо, отколкото онова, за което бе създадена, и когато това се прибавеше към нормалната склонност на бюрокрацията да се раздува с времето, означаваше, че сградата почти се пръскаше по шевовете от различни служители на правосъдието.
При постоянната критика към държавната служба, един приятен офис е един от малкото истински дарове в ръцете на избран на избори чиновник като окръжния прокурор; окръжният прокурор не бе склонен да обсипва Карп с дарове и поради това офиспространството бе особено недостатъчно за неговите любимци, сред които Мерлийн беше, естествено, повече от забележителна, тъй като всички знаеха, че тя е най-голямата слабост на Карп.
Мерлийн нямаше нищо против офиса; той притежаваше нулев статус, което премахваше нуждата да го защитава от по-амбициозните; беше надалеч, така че хората трябваше да положат специални усилия, за да я притеснят; и тъй като нямаше вентилация, той имаше достатъчно място за цигарен дим във високите си пространства.
Алтернативата бе да приеме някоя кабинка в голямата канцелария, с висока до главата стъклена преграда, отделяща я от съседа й, който най-вероятно щеше да се окаже здравен фашист и щеше да кашля нарочно винаги, когато тя запалеше.
Мерлийн остави картона, който току-що бе попълнила, на мястото му в азбучната картотека в една от дългите си кутии. Нещо в този случай човъркаше мозъка й, някакъв модел… Тя разтри слепоочията си, помасажира ги, за да стимулира по-силна мозъчна мощ, номер, който бе открила още като ученичка. Вършеше работа при латинските склонения и при основните продукти, произвеждани в далечни земи; но вече не. Мозъкът й остана бездеен. Тя потъваше в тъпо спокойствие, а старата острота на ума бе останала само като дразнещ спомен. Беше бременна в третия месец и бебето очевидно започваше да изсмуква насъщния си мозъчен материал от самия й череп.
Не, това не можеше да е вярно! Много жени бяха родили деца без никакво отслабване на умствените им способности, без да жертват възможностите, предлагани им от тяхната кариера или самоуважението си.
— Изброй три — чу се глас в главата й, прокурорът.
Това бе истински глас, не нейният, който изобщо не я учуди; всъщност тя се възхищаваше от неговия тон на любезно пренебрежение и желаеше да може да го призове сама в съда. Дори си го представи, отчасти като гравюрата от Домие, изобразяваща адвокат, която висеше в чакалнята на един от нейните професори по право в Иейл, с масивно лице и дълги клепачи; отчасти като самия професор, кучият син, и отчасти, само загатнато, като нейния скъп избраник, Карп.