И действително, когато се върнаха на улицата, откриха Текумзе Бут проснат на земята, облечен само с чифт гащи, с ръце закопчани на гърба. Арт Дъгман го беше пипнал лесно, докато онзи слизал по пожарната стълба.
Джефърс се наведе и изправи Бут на крака с едно дръпване на верижката на белезниците. Бут изскимтя жално:
— Хей, какво, по дяволите, искате от мен? Нищо не съм направил.
Джефърс отвори задната врата на плимута и хвърли арестувания вътре. Влезе след него, а Дъгман заобиколи от другата страна. Маус подкара колата на юг към Двайсет и осмо управление.
Бут седеше кротко помежду им с ръце закопчани на гърба, и чакаше. Беше научил, от цял живот арести, мъдростта на посветените, че мълчанието е идеалния начин на поведение. Беше научил също, че ченгетата грешат и че по някакъв мистериозен начин техните грешки имаха силата да анулират вината, така че можеш да се измъкнеш от едно престъпление, за което и ченгетата, и хлапетата на улицата, че и бабичките знаеха, че си извършил, но знаеха, че не могат да ти направят нищичко за това. Това му се беше случвало доста пъти. Най-важното бе да си мълчи.
Бут осъзна, че ченгетата от двете му страни са се втренчили в него. След малко по-старият нареди:
— Отбий тук.
Шофьорът зави наляво и се насочи към мрака на Колониъл парк. Спря колата под сянката на едно голямо дърво.
По-старото ченге отбеляза:
— Виж му главата. Съвършената форма.
— Не започвай пак! — възрази нервно едрото ченге.
— Казвам ти, този път ще стане — настоя по-старият детектив.
Бут усети как по-старият се размърда и се обърна да види какво става. Беше си извадил пистолета. Шофьорът се обърна от предната седалка.
— По дяволите, не в проклетата кола! Последния път ми трябваха три часа да почистя кръвта и всички боклуци от тапицерията. Щом искате да си играете игрички, излезте отвън.
Бут усети хладно докосване до дясното си ухо. Главата му отскочи по рефлекс, обаче бе спряна от подобен, но по-силен натиск в другото ухо. Едрото ченге се обади несигурно:
— Шефе, сигурно знаеш какво правиш. Каза, че това наистина върши работа?
— Знам, че е така — потвърди по-старият. — Просто го пъхни здраво там и не мърдай като последния път.
Сега Бут не можеше да си мръдне главата. Разбра защо. Във всяко ухо имаше забито по едно дуло на 38 калибров револвер.
— Хей — изскимтя извика той. — Хей, какво…?
Шофьорът се наведе над предната седалка и се обърна дружелюбно към него.
— Виж, той казва, че ако го направиш както трябва, двата куршума ще се срещнат по средата и ще спрат. Същият калибър, същият заряд, нали разбираш. Физика. Самият аз си мисля, че това са щуротии, ама я се опитай да го убедиш!
Лицето на Бут се изкриви в ужасена усмивка.
— Будалкаш ме, човече! Не могат да го направят! Те са ченгета, те не могат…
Усмивката изчезна и брадичката на Бут се отпусна, сякаш нещо по-страшно от пищовите в ушите му дойде на ум. Капчица пот падна в ухото му. По-старото ченге забеляза промяната на изражението му.
— И какво? Какво не могат ченгетата, брато? — заинтересува се Дъгман.
Бут отвори пресъхналата си уста сякаш искаше да каже нещо, но после я затвори.
Ченгето отпред отново се разприказва, продължи да обяснява със същия спокоен тон.
— Да, нали разбираш, знаем, че ти си убил Клари, знаем, че са замесени и ченгета. Най-нормалното е да те арестуваме, да те приберем вътре и да те разпитаме. Ще размислим, може би ще успеем да сключим сделка — ти ни даваш човека, ние казваме някоя добра дума на прокурора и така нататък.
Детективът замълча, навярно за да размисли.
— Но се говори, че ти не се пазариш. Че си упорито копеле. Добре. Проблемът е, че този тип наистина ни трябва. И преценихме, щом няма да ни свършиш работа, най-добре е да вземем да те очистим, а твоят човек — не съм сигурен — може да се ядоса. Да направи нещо тъпо. Може да си помисли, че сме в същия бизнес и да ни подгони. Каквото и да е. Тук работата не е много сигурна, но не виждам какво друго можем да направим, ако следиш мисълта ми…
По-старото ченге го прекъсна:
— Стига толкова! По дяволите, човече, няма да му искаш шибаното позволение! — Той се обърна към едрото ченге от другата страна на Бут. — Добре, да го направим сега.
— Една секунда, да се наместя малко. Това няма ли да ми прецака костюма?
— Не, ако го направиш както трябва. Добре ли се прицели?
— Да, така смятам.
— Добре, дръпни спусъка на три — нареди старото ченге.
— Хм, чакай… имаш предвид точно на три или веднага след това? Като, едно-две-бул? Или едно-две-три-бам?