По-старото ченге извика нетърпеливо.
— По дяволите, казах ти вече; обери мекия спусък, после дръпни щом кажа три!
Бут чуваше изненадващо добре, въпреки че ушите му бяха пълни с пищови. Разбра обяснението на човека от предната седалка и дори му съчувстваше доколкото може, като има предвид положението му. Самият той би разсъждавал по същия начин. Чу броенето, но то сякаш идваше от огромно разстояние. По-близо, по-интимно той чу шепота на револверните механизми когато куршумите се завъртяха, готови за изстрелване. И сякаш се отдели от треперещото си тяло, понесе се над собствената си глава. Чу как ченгето каза три и, миг по-късно, двете леки щрак, когато механизмите отпуснаха ударниците си.
Мина много време докато те ударят. Докато това стане, Бут вече бе отлетял надалеч.
— Не мисля, че ни повярва — отбеляза Маус, поглеждайки надолу към отпуснатото тяло на Бут.
— Не е мъртъв, нали? — попита Мак. Главата на Бут лежеше отпусната върху коляното му.
Дъгман докосна шията на Бут.
— Не, само е припаднал. По дяволите! И се е изпуснал! — Дъгман отвори рязко вратата и излезе на тротоара.
След секунда Мак изруга и го последва. Застанаха от двете страни на колата, подсвирквайки и размахвайки ръце пред лицата си.
— Виж, Маус — извика Дъгман, — защо не закараш арестанта в управлението. Ние с Мак имаме да свършим малко детективска работа тук на улицата.
— Да — съгласи се Мак. — Ние трябва да сме наблизо до нашите хора.
Маус свали стъклото.
— Шибани типове! Знаех си, че пак ще трябва да чистя шибаната кола.
Леглото на Мерлийн се издигаше върху висока спална платформа в единия край на мансардата й и от тази позиция, в шест и трийсет сутринта в един работен ден, тя наблюдаваше как голият Карп пие вода от мивката. Той обърна една чаша, после я напълни пак. Карп пиеше много вода, като камила. Това бе единствената здравословна страна от цялата му диета, която иначе се състоеше от отровна храна от раковите фургони и павилионите на открито — подгизнала пица, посивели от старост хотдогове, оранжеви пълнени теста, тежки като брикети, кебапи, от които капеха токсични мазнини, студени яйчни рула, натъпкани със субстанции, мистериозни като самия Изток. Карп ядеше всичко това в комбинации и количества, които биха задавили и вълк, и ги прокарваше с разноцветни газирани напитки.
Мерлийн обмисляше някаква далечна кампания, която да промени диетата му, да му помогне да оцелее през идващото десетилетие. Това бе една от многото кампании, които тя бе планирала за след Големия Ден. Карп, макар и извор на множество добродетели, би могъл да претърпи едно значително подобрение.
След като научиха за бебето и Карп започна да прекарва повече време с Мерлийн, тя се опита да задейства и кухнята си. Беше доста добра готвачка, но също като Карп не бе робиня на четирите основни групи храни. Мерлийн залягаше предимно на шоколадите и на киселото мляко.
След като започна да яде за двама и положи доста усилия да подобри диетата си, Мерлийн готвеше много ястия, които смяташе за поносими. Карп реагира с ентусиазъм, но той би реагирал със същия ентусиазъм и на суров лешояд, стига да имаше достатъчно.
Напоследък тя бе твърде изтощена, за да отделя време и за кухнята и през повечето вечери изглеждаше по-лесно да избират между множеството мазни закусвални — италиански, китайски или гръцки, които парфюмираха улиците на Долен Манхатън.
Тя наблюдаваше как Карп допълва резервоара си и отива в тоалетната. Диетата все още не е повлияла на тялото му, помисли си с одобрение тя. Макар и толкова едър, той беше елегантен и прецизен в движение, стабилен и излъчващ сдържана сила, когато седеше. Сутрешната светлина струеше през големите източни прозорци на мансардата и осветяваше събралия се около тялото му прах като ореол.
Краката бяха дълги и гладки, ръцете — увиснали от широките квадратни рамене надолу към онези огромни длани с костеливите им пръсти. Белезите — стълбовидната маса на доктор Франкенщайн от операциите на коляното и по-малките и по-неравни на рамото, където го бяха улучили куршумите на атентатора — го правеха още по-привлекателен. Белези: истински мъж!
А какво готино дупе има, помисли си Мерлийн, завъртайки се в леглото, за да вижда по-добре. И колко хубаво бе, че той бе запазил този спортен навик да се разхожда постоянно гол. Колко тъпо е да си омъжена за някой тлъст задник в кариран халат. Ние си харесваме дупетата, замисли се тя; дали това е наистина солидна основа за обвързване за цял живот? Защото макар да познаваше тялото му почти толкова добре, колкото и своето, познанията й за онова, което ставаше в този висок и тесен череп, си оставаха неясни и объркани.