Блум изпусна лек кикот. Уортън се усмихна жално. Никой не отговори, а Карп продължи.
— Тук чувам, че някой е бил арестуван и затворен за четиридесет и осем часа без обвинение и без, доколкото знам, някой от прокуратурата да го е разпитал или дори да е бил информиран за ареста…
— Чакай, Бъч — извика Блум. — Аз бях информиран.
— Да, забравих. Значи ти лично си разпитал затворника и си решил, че има достатъчно доказателства, които да подкрепят едно законно обвинение? Мили Боже, срамота! Защото когато се обадя на Том Пагано от Правна помощ и му кажа, че държим затворник, който дори не е виждал прокурор, да не говорим за защитник, и че е държан толкова време без обвинение, само Бог знае как ще се размирише всичко това!
Изгледа ги един по един.
— А освен това ние сме пропуснали да поканим полицая, който е извършил ареста при нашия голям пробив, или неговия началник, но пък хвърляме във въздуха разни инсинуации за този началник, който случайно е един от най-заслужилите и награждавани членове на Нюйоркската полиция.
— Фултън е мръсен — отсече категорично Менинг.
Карп се обърна към него, присви очи и срещна предизвикателния поглед на Менинг.
— Така ли? Ти да не си от Вътрешни разследвания!
Менинг се усмихна.
— Знаеш, че нямаше да ти кажа ако бях.
— Не, ти ми приличаш на доста мълчалив тип — отбеляза Карп. Щеше да продължи, но нещо го спря — последният му разговор с Клей Фултън. Фултън определено не беше на себе си. Можеше ли обвинението да бъде вярно? Това отне малко от парата му. Проклетият Фултън! Защо не поддържаше връзка с него!
Рийди наруши напрегнатото мълчание.
— Ето какво имаме тук, и точно това, както ми се струва, показва необходимостта от специален отряд. Във въздуха висят обвинения, може би необосновани, но ги има. Може да има и други. Всички тук сме възрастни хора. Не мисля, че ще внуша някакво неуважение към полицията ако кажа, че корупцията е сериозен проблем, особено в сферата на наркотиците. Виждаме също какво става, когато няма координация. Всеки започва да играе собствената си игра, да върти собствените си системи, своите си работи.
Замълча за миг, после продължи:
— Да започнем отначало. Имаме заподозрян. Очевидно трябва да направим точно това, което мистър Карп предложи толкова красноречиво — да го вкараме в компаса на закона, но в същото време да не забравяме нуждата от безупречна сигурност. Сигурен съм, че въпросът за това кой ръководи полицейската операция, може да бъде уреден чрез консултации с Нюйоркската полиция на най-високо ниво. Но преди всичко, нека да продължим да си говорим! Вярвам, че това устройва както мистър Карп, така и детектив Менинг?
Карп трябваше да признае, че всичко бе направено гладко. Срещна погледа на Рийди и още веднъж забеляза веселото блещукане. Онова, което каза Рийди, определено имаше смисъл, при информацията, която Карп притежаваше сега. Освен това той бе осъзнал (за своя изненада), че иска Рийди да го възприеме като разумен човек. Кимна и вметна:
— Разбира се…
Менинг го последва.
С това в общи линии приключи съвещанието, освен някои административни подробности. Карп остави Харкани да се оправя с тях и излезе да чака асансьора. Докато наблюдаваше светлините, той усети някой да приближава зад него. Беше Рийди.
— Добро представление — похвали го Рийди. — Цялата конституция ли знаете наизуст или само Хартата за правата?
Карп се усмихна и отговори:
— Все още работя върху това. Бог да ни помага, но мисля, че вие бяхте единственият човек в залата, който позна цитата.
— Боя се, че сте прав. Сенди, макар и толкова мил, е нещо като мъждукаща крушка в правния небосвод. А той наистина продължава напред!
Асансьорът пристигна и те влязоха вътре.
— Изненадан съм, че мислите така — отбеляза Карп. — Като го чух как говори там горе, помислих, че сте му най-близкият приятел.
Рийди се разсмя весело.
— Всеки, с когото Сенди е в момента, е най-близкият му приятел. Обича да го харесват. Колкото до мен, аз съм съгласен с Молиер: Приятелят на целия свят не ми е по вкуса. — Той направи пауза. — Нито по вашия, така ми казаха.
— Така ли? Нека просто да кажем, че аз и окръжният прокурор сме имали някои професионални различия през годините.
— Той не е Фил Геръхи, това е сигурно — кимна тъжно Рийди.
— Че кой е? — отговори Кари, отбелязвайки, както му бе подсказано, че Рийди е един от избраната група, която знаеше, че Франсиз Геръхи обичаше приятелите му да го наричат Фил.
Вратата на асансьора се отвори. Карп се обърна и протегна ръка.
— Това е моят етаж. Беше ми приятно да се запозная с вас, мистър Рийди.