Нещо все още не даваше мира на Карп.
— Шефе, да приемем, че си прав — защо не си пуснал петстотин души по този случай? Защо не обвинявате Бут?
— Помисли сам — стрелна го с поглед Дентън. — Знаеш през какъв ад минаваме, когато едно ченге убие някого при самозащита. Можеш ли да си представиш какво ще стане ако се разчуе, че банда ченгета са се самоназначили за съдии, съдебни заседатели и екзекутори? Бъч, историята с Комисията Нап остави полицията килната на една страна, изплезила език, останала без въздух. Ако това се разчуе, то ще я убие съвсем. Ще ни вземат оръжието. Ще разбият полицията. Ще настане хаос.
Крива усмивка пропълзя по лицето му.
— Когато Фултън дойде при мен, от една страна ми хрумна, че сме извадили късмет с това, че именно той е открил всичко. Той вероятно е най-добрият за тази работа. Блестящ детектив е. Емоционално зрял. Черен е и познава Харлем. И един от главните заподозрени е в неговия екип.
— Кой?
— Запознат си с Триото Кинг Коул, нали? Сурови момчета. Онзи Дъгман е от друга епоха — разбива глави. Някой ден може да са загрубели повече. Може да им е харесало. Може би само един от тях е замесен. Избрахме стратегия. Чу ли вече слухове, че Фултън е мръсен? Това е нарочно. Искам го близо до онези отрепки там, толкова близо, колкото не можеш да стигнеш, ако не си омърсен. Гарантирам, че някой там знае кой оправя онези типове и рано или късно някой от тях ще кръстоса пътищата си с Фултън и ще се разприказва. Главното обаче е, че не трябва да казваме на никой друг. Фултън работи сам.
— Съвсем сам? — попита удивен Карп.
— Съвсем. Дойде при мен с подозренията си и аз реших, че пълната информация трябва да си остане между него и мен. Сега и ти знаеш.
Карп се опита да се пребори с чудовищността на чутото.
— Но, шефе, това означава, че няма подкрепа. Ако някой хахо го помоли да се срещнат в три сутринта на празен паркинг, какво ще прави той? Ще откаже?
— Ако сметне, че си струва, ще отиде — кимна Дентън. — В полицията има стотици ченгета под прикритие, които всеки ден поемат подобни рискове.
Карп имаше готов аргумент в главата си — че тези ченгета имат радиостанции, хора, които ги наблюдават, и хора, с които поне биха могли да си поговорят, но изражението на Дентън го убеди, че шефът на детективите вече бе отписал сигурността на Фултън като необходима жертва в името на плана.
Кари промени тактиката.
— Но така или иначе всичко ще излезе наяве, когато стигне до съда.
Дентън изгледа мълчаливо Карп, а върху лицето му се изписа смесица от тъга, гняв и непоколебима решителност. После бавно поклати глава.
Карп усети още една студена тръпка, но този път косата му настръхна, а от дланите и от челото му потече пот. Прокара ръка по лицето си и си пое дълбоко дъх.
— Шефе, ако смяташ да ми кажеш, че когато Клей открие този тип, той ще го убие, с твоята… благословия, тогава не искам да го чувам. Не мога да го знам. Може би е по-добре да си вървя.
— Остани си на мястото. Не съм започнал да наемам убийци. Може би трябва, но не мога. В края на града има малък санаториум за душевно болни, в който се лекуват отрочетата на големите богаташи. Което и да е ченгето, той е болен човек и някой трябва да се погрижи за него. Ще отиде там. Тихо, дискретно и за много дълго време. Вече съм уредил всичко. Прехвърлих полицейски средства по сметка, която ще плати за това, когато му дойде времето. Незаконно, разбира се. Ако това излезе наяве, собствената ми кариера също ще бъде унищожена, не че има кой знае какво значение при това развитие на нещата.
Дентън въздъхна и като че ли огледа офиса си, с всичките награди и подаръци за спомен, сякаш си представяше какво би било да го отделят от това, да го пратят в затвора. Когато заговори отново, на лицето му се появи измъчена усмивка.
— Разбираш ли, това, което каза за доверието в хората, ми хареса. Предполагам, че аз самият действам по същия начин. Но тези неща… това е нещо друго. Ние с теб винаги сме се погаждали доста добре. Ти си умен и честен, знаеш как да се отнасяш с ченгетата, което е рядко качество долу, при вас. Разбирам какви проблеми имаш там. Заради това нашите отношения означават нещо за мен.
В погледа му се появи нещо ново.
— Но нека ти кажа нещо. Никой не знае нищо за това, което току-що обсъждахме. Дадох дума на Клей, че ще си остане между нас и вече я наруших. Мисля, че е за добро, но той може да не си помисли така. Така че не можеш да разкриеш тази информация дори и пред него, никога, пред никого. И когато казвам никого, наистина имам предвид пред никого. Нито пред най-добрия си приятел, нито пред приятелката си. Договорихме ли се?