Карп се окашля и отговори:
— Да…
— Ще опитам да те информирам за това какво става. Очаквам същото от теб. И, Бъч…
— Да?
— Трябва да те предупредя. Ако кажеш на някого, аз ще разбера и ако това стане, трябва да ти кажа, че една кариера като адвокат по бракоразводни дела в Джърси ще ти се стори твърде привлекателна.
7.
Тази вечер Карп се довлече до мансардата на Мерлийн като пребито псе. Трудно си поемаше дъх и бе изплезил език, когато най-после стигна до площадката на петия етаж. Вратата беше стоманена, боядисана в лъскаво черно и той съзря неясното и изкривено отражение на лицето си.
Точно така се чувстваше, неясен и изкривен, сякаш някакво лепило в него се бе разтворило и вътрешностите му можеха да пътуват свободно, без да се подчиняват на структурата, която им нареждаше. Карп, разбира се, бе добре запознат с дребните хитрости и измъквания, съставящи голяма част от живота на всеки участник в противоречивата система на правосъдието. Но преди разкритията в офиса на Дентън и преди собственото си мълчаливо примирение с намеренията на началника, той винаги успяваше да се придържа поне до основните положения на законността, никога не беше излизал напълно извън закона.
А сега го направи. Той заговорничеше за незаконно отвличане и задържане на сериен убиец, за да защити полицията. Все още не можеше да повярва в това. На помощ долетя една разумна мисъл: може би нямаше да му се наложи да прави нищо. Те може би никога нямаше да открият човека. Той можеше да умре. Фултън можеше да умре. Дентън можеше да умре. Карп можеше да умре. Точно сега това като че ли изглеждаше най-добре.
Изведнъж усети липсата на Геръхи със силна, почти физическа болка. Ако Геръхи бе все още жив, това никога нямаше да се случи. Той щеше да оправи всичко с твърда ръка. Системата на криминалното правосъдие никога не би се разложила до такава степен, че едно честно ченге като Бил Дентън да обмисля подобни неща. Или може това също беше илюзия; може би всичко винаги си е било толкова развалено, а той, Карп, бе последният истински глупак в града.
Сякаш от огромно разстояние чу пеене иззад вратата, акомпанирано с някакво дрънчене. Мерлийн пееше тъжна балада, знак, че е в добро настроение. Той притисна ухо до студения черен метал. Тя пееше Момъкът на каруцарката:
О, тъжна е съдбата
на всички жени,
те винаги са контролирани,
те винаги са ограничени.
Само да разбере, помисли си Карп и отвори вратата. Мерлийн, облечена в японското си кимоно и обула маратонки, стоеше в кухнята и бъркаше нещо в тигана. Тя видя Карп, усмихна се широко и запя още по-силно:
Контролирана от родителите си,
докато стане съпруга,
робиня на съпруга
до края на живота си.
Карп захвърли сакото и папката си на един стол и приближи до нея. Целувката имаше вкус на чесън и пот.
— Трябваше да изкрещиш: Здрасти, миличко, прибрах се — укори го Мерлийн.
— Иска ти се — подразни я Карп. — Какво правиш?
— Готвя — отговори Мерлийн. — Запознат ли си с процеса? Купуваш сурова храна от магазина. После я поставяш в тиган на печката. — Тя почука по газовата горелка с дървената си лъжица. — Това е печка.
— Мисля, че започвам да разбирам — подхвърли Карп. — Също като в ресторант, само че си миеш чиниите сам. Но ако погалиш гърдите на привлекателната сервитьорка, не си навличаш неприятности.
В този момент Карп плъзна ръка в кимоното на Мерлийн и направи точно това. Зърното й се втвърди под палеца му, после чудото се разпространи надолу по ръката му и го успокои. Той винаги се удивяваше от това колко силно му влияеше настроението на Мерлийн. Веселото й състояние изглежда изпомни слънчева светлина в най-мрачните цепнатини на душата му. Само преди минута той бе на ръба на самоубийството; сега пускаше шеги и се чувстваше едновременно гладен и възбуден.
Мерлийн погледна през рамото му и го предупреди:
— Ако продължиш така, няма да успееш да опиташ от тази страхотна вечеря. Седни на дивана. Ще приключа с това след около две минути.
Едно последно ощипване и Карп се оттегли.
— Какво е това, между другото? — попита той.
— Едно екзотично ястие на моя народ, наречено, ако мога да го преведа, много различни неща от италиански деликатесен магазин, купени в последната минута и забъркани със зехтин и чесън в тиган. Традиционно угощение за специални случаи.