— Това специален случай ли е?
— Да, в известен смисъл. Нека само да сваля това от печката и идвам.
Когато се настани до Карп на дивана, тя въздъхна.
— Ами, преди всичко, прекарах един наистина добър ден. Ангажиментите ми вървяха като по часовник през цялата сутрин, а следобед осъдих един наистина гаден обирджия на една година. Измъквах всичко като рибки от водата, ей така, една-две-три.
Тя въздъхна пак.
— Но най-доброто, което ми се случи, бе, че онази жена, с която работя, от Нюйоркския университет, ми се обади и ми съобщи, че е приключила с вкарването в компютъра на всичките ми документи за изнасилванията. Да, изглежда, че имаме сериен изнасилвач, който върши всички тези неща с чорапогащниците.
— Появил се е отново?
— Ще ти разкажа цялата история по-късно. Но се почувствах страхотно. После, точно в пет часа, докато чаках на Ленърд стрийт появата на моето бебче, за да отидем с него до магазина за диаманти и да изберем пръстен…
Карп изохка и се плесна по челото.
— А, мамка му, Мерлийн!
— Не, чакай! Добре, стоя си аз там, кипя от гняв, започвам да те намразвам, отчайвам се, мисля си: Този кучи син, как можа да забрави? и всичко останало, когато като гръм от ясно небе ми хрумва това. То бе почти като глас в главата ми, като в онези комикси — нали знаеш — едно малко ангелче каца на рамото ти и едно дяволче каца на другото? Е, това беше ангелчето.
Тя се опита да се усмихне.
— И то ми казва: виж, ако Карп пропусне тази среща, той сигурно е загазил сериозно, защото, както знаеш, той от доста време иска да ти купи този пръстен, а ти все намираше разни извинения, за да го откажеш, защото все още се стряскаш от факта, че си нямаш пръст, на който да го сложиш и така нататък. Това ми се стори напълно разумно и аз се замислих за теб, че сигурно те е сполетяло нещо, каквото и да е, и реших, че няма да избухвам или да се скапвам. Вместо това отидох да купя малко вино и други вкусотии, реших да приготвя вечеря, да седнем и да си поговорим. Какво ще кажеш?
Карп преглътна с мъка и я прегърна. Усети как нещо в него се премества, като резе на ръждясала ключалка, как нещо се отваря.
— Така е по-добре. Хайде да хапнем.
Седнаха и Карп изяде една порция, голяма почти колкото главата му. Не беше ял нищо от двата сандвича на закуска. Изпи и чаша вино, нещо, което обикновено не правеше, но не всеки ден му се случваше да продаде всичко, в което е вярвал цял живот.
И накрая Мерлийн наруши мълчанието:
— Е, сега изглеждаш малко по-човешки. Когато влезе, приличаше на смъртник и разбрах, че съм била права, когато си помислих, че денят ти е минал ужасно. Какво стана?
— Хм — измънка Кари, — искам да ти го кажа, но не мога. Каквото и да ти кажа, не се опитвай да навлизаш в подробности, съгласна ли си? Не можеш да научиш това.
Мерлийн кимна тържествено и Карп продължи.
— Най-основно, помолиха ме да прекратя преследването по серия големи престъпления. Уважавам хората, които ме помолиха, а и те имат сериозна причина да направят това, което правят, така застрашават и себе си. Имам предвид, че не е някаква евтина далавера. От друга страна… не знам каква е другата страна. Аз съм… не знам… малко морално парализиран. Все едно музикант да се събуди една сутрин като музикален инвалид.
Той се разсмя горчиво.
— Странно. Днес на онова шибано съвещание при Блум аз изнесох една голяма лекция в защита на конституцията, а сега аз самият я подкопавам.
Останки от усмивката му още личаха по лицето.
— Не знам, може би просто съм имал късмет. Може би корупцията стига до всички в този бизнес, като някакъв ритуал на зрелостта. Все едно че губиш девствеността си. Не, по-лошо — някой твой близък умира. Мислиш си, че всичко е свършило, че животът ти е приключил. Но не е така. Продължаваш. Обаче аз не мога. Току-що ми хрумна тази мисъл, докато се хранехме. Ако това нещо трябва да мине тихомълком, аз съм извън играта. Ще си затварям устата, но съм свършен в прокуратурата.
— Твоят добър ангел — усмихна се Мерлийн.
— Ти си моят добър ангел — отговори Карп.
Мерлийн се облегна назад и поклати глава.
— Ъ-хъ, не ме натоварвай с това! Нека да се опитаме да избегнем сливането на нашите личности колкото е възможно по-дълго. Имам предвид, че ще направиш каквото е необходимо, когато му дойде времето. Междувременно, искаш ли да видиш разпечатките ми?
— Може ли първо да се напия?
Мерлийн не обърна внимание на това и извади от куфарчето си дълъг лист компютърна хартия и няколко запечатани плика.
Седна отново до Кари и разпери разпечатката върху скутовете на двамата.
— Това е страхотно! Имаме си сериен изнасилвач. Девет изнасилвания със среден промеждутък от по две седмици. Жертвата винаги е от един и същ физически тип — слаба и мургава, с къса кестенява коса. Всеки път жертвата е била заговорена в бар за самотници. Всеки път той се появява в къщата й за среща, вади нож, кара я да се съблече, обижда я, увива чорапогащник около главата й и я изнасилва.