— Чорапогащник?
— Да, това му е запазената марка. Този тип е сериозно превъртял.
— Наранил ли е вече някого?
— Не, само ги изнасилва. Това не боли.
— Хайде, Мерлийн, знаеш какво имам предвид.
— Да, дали са били пребити или накълцани? Не, всъщност не са били. Все още не. Какви шансове има този тип да си остане все такова сладурче?
Карп прелисти разпечатките.
— Добър въпрос. Но междувременно, както съм сигурен, че и ти добре знаеш, трудно е да размърдаш ченгетата за изнасилване на среща.
— Това не е изнасилване на среща — възрази остро Мерлийн.
— Не, но копелето е умно — много добре знае какво успокоява напрежението. — Карп посочи към една колонка в разпечатката. — Какво означава това тук? Изглежда, че е бил с руса коса, после с кестенява, после черна. Мустаци, брада, гладко избръснат… сигурна ли си, че е един и същ?
— Трябва да е. Дегизира се в клубовете, но винаги го прави по същия начин. Защо, ти не вярваш ли, че е един и същ?
За секунда-две Карп не отговори нищо. Мислеше си за убиеца на Фултън, ченгето, и как убийствата на наркобароните бяха извършени по модел, който всъщност не беше никакъв модел, как всичко бе изпипано така, че да привлече възможно най-малко внимание от страна на полицията. Беше ли възможно случаят на Мерлийн да е същият? Друго ченге? Само това му трябваше.
— Да, би могло — заключи най-накрая Карп. — Би могло. Виж, Мерлийн, това наистина е добра работа. Нека да поговоря с двама души при ченгетата. Не искам да те обнадеждавам, но може би ще измислим начин да заковем този тип.
Мерлийн изкрещя от радост и го прегърна силно.
— О, знаех си, че някой ден ще измъкна някаква полза от шибания си шеф! — възкликна тя. — Ето я. Наистина ли смяташ, че идеята е добра? Анализът на модела?
— Да, наистина мисля така. Проблемът е как да го използваме и как да изградим делата, базирани върху модела като доказателство. Но това заобикаля проблема с единствения свидетел, когато предизвикаме процес за изнасилванията и наистина трябва да помогне.
Карп се наведе и вдигна един плик от пода.
— Изпуснала си това във възбудата си. — Посочи към трапезарията и кухнята. — Започвам да почиствам всичко това и после си лягам. Съсипан съм.
— Боже, той чисти, той пуска връзки, той чука жени… последният добричък мъж в Ню Йорк и аз го хванах — извика Мерлийн и отвори писмото.
Карп започна да разтребва масата, подреждайки сръчно мръсните съдове до стоманената мивка. Тъкмо бе пуснал горещата вода, когато Мерлийн изкрещя болезнено.
— Какво има? — попита разтревожено Карп.
— Шибаняците! Уволняват ме!
— Какво! — Карп си избърса ръцете и приближи до нея. Тя му пъхна писмото в ръцете и се хвърли по очи на дивана.
Писмото бе от директора на Административното бюро, Конрад Уортън. В него пишеше:
Научих, че възнамерявате да се омъжите за служител от окръжната прокуратура, който понастоящем заема ръководна длъжност в тази прокуратура. С това ви уведомявам, че разпоредбите на щата Ню Йорк против семействеността [NYSAC 32-5436 (е) J] забраняват съпружески или други близки семейни връзки между хора на различни нива в един и същ отдел или канцелария. Поради това трябва да бъдете известена, че договорът ви за работа в Канцеларията на окръжния прокурор, окръг Ню Йорк, ще бъде прекратен четиринадесет (14) дни след датата на сключването на този брак, освен ако до това време вашият съпруг не напусне Канцеларията на окръжния прокурор или вече не заема ръководна длъжност.
— Кажи, не е ли гадно? — попита Мерлийн, когато Карп приключи с четенето.
— Да — кимна Карп, — особено след като досега планирахме едно малко фаворизиране по семейна линия.
— Ти наричаш фаворизиране залавянето на един сериен убиец?
— Не, бих искал да мисля, че ще се отклоня от пътя си и ще използвам връзките си с ченгетата за всеки помощник прокурор, който дойде при мен с добра теория и без солидни доказателства — но я се опитай да докажеш това на едно административно съвещание. Виж, още утре ще проверя разпоредбите, но мисля, че са ни притиснали, хлапе. Спомням си един случай, когато най-напред постъпих в канцеларията. Един помощник прокурор — Франк Хобард, така се казваше — се ожени за секретарка и тя трябваше да напусне. Досега не бях се замислял за това.
— Тя трябваше да напусне, а? Никога не карат мъжа да напуска? Ти няма да бъдеш уволнен.