— Това няма нищо общо, Мерлийн. Аз съм по-старши. Съпругът, който е на по-ниско административно ниво, си отива. Боже! Слушай ме — той ни кара да разговаряме като двама бюрократи. Добре, виж, колко зле може да стане? Ти така или иначе ще трябва да напуснеш заради бебето. Какво значение имат няколко месеца?
Мерлийн се изправи в бойна поза, напрегната, вкопчила ръце в бедрата си.
— Не става дума просто за няколко месеца. Става дума за кариерата ми! Ами изнасилвача? Системата за проследяване? Това също ще изхвърчи през прозореца. И онази гумена глава ще продължи да изнасилва, докато не влезе в някой старчески дом, да не споменаваме другите изнасилвачи, които се мотаят насам-натам и вършат същото.
— Но, Мерлийн — възрази Карп, — самата ти каза, че искаш да си починеш и да се погрижиш за себе си. И за бебето. Как така подготвяш едно голямо разследване? Хей, примири се! Уортън ти прави услуга.
Карп откри, че не трябваше да казва това, когато Мерлийн смачка писмото и го захвърли по него, крещейки ругатни, а след писмото изхвърчаха куп разпечатки, възглавницата от дивана и един пепелник. После тя хукна по стълбите към платформата за спане.
Той чуваше сподавените й ридания и пронизителните й хълцания през цялото време докато миеше навъсено чиниите.
— Роланд, не разбирам — каза Карп. — Ти ми вдигна такава врява, когато ти предложих да оглавиш този специален отряд, а сега, когато те свалям, проклинаш и се оплакваш.
Това бе на следващата сутрин в офиса на Карп. Роланд Харкани крачеше напред-назад пред бюрото на Карп като свръхразвита пума.
— Да, но тогава си мислех, че това са глупости. Не знаех, че Рийди и Фейн са се включили. Това са силни мускули и здрави връзки.
— Не знаех, че имаш политически амбиции, Роланд — отбеляза неуверено Карп.
Харкани се изчерви.
— Да, добре, но не възнамерявам да окошарвам дребни крадци до края на живота си. Зад всичко това има цял един свят, момче. Какво става, не ми казвай, че ти никога не си си помислял за това!
Думите свариха Карп неподготвен. Всъщност той не се бе замислял, но сега за пръв път започна да възприема тази липса на амбиция по-скоро като дефект, отколкото като нещо, с което би могъл да се гордее. Ламтежът за власт си беше нещо гадно, но да гледаш как задниците, които я притежават, прецакват теб и приятелите ти (да не споменаваме за единствената ти истинска любов), ставаше все по-непривлекателно.
Карп сви рамене и продължи.
— Главното е, че се нуждая от теб за случая Петроси. Тази седмица отиваме на процес.
— Петроси? Това е на Гюма.
— Вече не е. Това е най-горещият ни случай, поне доколкото се вижда занапред. Мислех, че ще го лапнеш.
Харкани се усмихна накриво.
— Да, ако мога да науча нещо за него. Шибаният Гюма пази всичко в главата си или на малки хвърчащи листчета. Между другото, защо го сваляш от случая?
— Чукал е съдийката.
Харкани се разсмя.
— Да бе! Не бе, наистина, защо го сваляш?
— А, сложно е — искаше да се заеме с нещо друго, има конфликт — и между нас да си остане… предпочитам ти да се заемеш. Това е важно дело, а Гюма… — Карп поклати ръка като самолет във въздушна яма.
Харкани кимна със съгласие.
— Няма майтап. Добре, ще видя какво мога да направя. Предай любовта ми на големите клечки.
— Довиждане, Роланд — махна му Карп.
Десет минути по-късно Питър Шик стоеше в офиса на Карп и питаше:
— Защо аз?
— Защото мисля, че можеш да се справиш. Защото нямам друг човек — отговори Карп.
Шик се разсмя.
— Това обида ли е или комплимент?
Карп се облегна назад и огледа за момент младежа. Той като че ли се справяше добре. Според Харис, който го наблюдаваше, той бе трудолюбив и обещаващ. Карп усети леко угризение.
— По малко и от двете — призна той. — Главно ще ходиш на съвещания и ще слушаш какво казват великите. Ще си водиш бележки, ще пишеш отчети — такива глупости. Също така ще поемеш юридическата работа, свързана с тези дела.
— Какво, делата за убийства? — попита нервно Шик.
— Е, очевидно, че аз ще участвам лично във всички големи дела, или някой от другите старши служители. Но едно голямо разследване събира много други неща и ти ще се заемеш с всичко това. Просто преценявай; справяй се с това, с което можеш, а когато не можеш нещо, обаждай ми се.
Кари пропусна да спомене, че назначаването на най-младшия му сътрудник към специалния отряд за наркотиците е ясен сигнал, че на Карп почти не му пука какво става там. И наистина беше така. Той знаеше, че Блум е неспособен да води сериозно разследване. Каквото и да ставаше в специалния отряд за наркотиците, то бе важно само за политиците.