— О? Никакви проклети глупости на първичните избори?
Рийди се усмихна и поклати глава.
— Бъч, дръж се сериозно. В едно открито състезание, каквото ще бъде следващото, първичните са нещо решено. Сенди е представителен, говори добре по граждански проблеми, наема най-добрите автори на речи и изборни специалисти и вече е приготвил достатъчно пари. И ако не го хванат да бърка в чекмеджето или пишката му не се озове не там, където трябва, номинацията му е вързана в кърпа.
Рийди се усмихна пак.
— Което оставя интересно свободно място. Да приемем, че той обяви кандидатурата си, да кажем, през февруари догодина, на заместника му ще му останат почти седем месеца на поста преди общите избори. Трудно ще го победи някой.
— Да, така е — съгласи се Карп.
— Някакви идеи за това кой може да бъде този заместник?
— Не съм мислил много за това. Сигурен съм, че Блум си има доста хора, които би могъл да препоръча. Губернаторът също си има приятели. Това е златна възможност за някого.
Рийди се усмихна по-широко.
— Не виждаш ли? Погледни, Бъч, тези хора — той разпери ръце да обхване залата и кулите на Уол стрийт зад стъклото, — хората, които управляват Ню Йорк, какво мислиш, че ги тревожи най-много? Престъпността!
Рийди направи къса пауза, преди да продължи:
— Няма никакъв смисъл да се бориш и да се пребиваш от работа, за да натрупаш богатство, ако не можеш да се разходиш по улицата без страх, че някое копеле, току-що излязло от затвора, може да те цапардоса по главата. Градът плаче за управници, които да спрат това, да натикат боклуците обратно в дупките им и да ги наказват, когато посмеят да се покажат от там.
Новата пауза беше по-къса.
— Управници. Не ми казвай,че никога не си се виждал в тази роля.
— Аз?
— Да, ти, и не се прави на изненадан. Че кой друг? Ти имаш солидна репутация сред специалистите по углавно право, блестящи постижения като шеф на бюро — и никога не си губил дело за убийство. За Бога, човече, ти всъщност си раняван при изпълнение на служебните си задължения! Ти си най-естественият избор!
Кари усети как стомахът му се присвива.
— Но аз никога не съм се занимавал с политика… — възрази неубедително той.
— Глупости! Кой организира последната кампания на Фил Геръхи? А и това е за добро. Значи не си политик! И без това имаме достатъчно политически натегачи в тази канцелария. Имаме нужда от надежден професионалист, корав като стомана. Казвам ти със сигурност, че можеш да получиш поста, стига да го поискаш. Но трябва да знаеш дали го искаш, Бъч. — Будните сини очи на Рийди се заковаха в Карп. — Искаш ли го?
Сякаш от огромно разстояние Карп чу как собственият му глас отговаря:
— Искам го.
Текумзе Бут се разбуди лесно от леката дрямка, която често налягаше затворниците, за да открие позната фигура в килията. Килията беше в едно от управленията в Харлем и Бут остана там почти три дни. Това бе необичайно, но в целия му арест нямаше нищо обичайно. Той остана сам в килията си, което бе още по-странно.
Обикновено килиите в управлението бяха тесни и всички оставаха прави през нощта, докато сутрин не ги почистеха полицейските камионетки, които кръстосваха из Манхатън, вземаха затворниците и ги откарваха на Сентър стрийт, за да им бъдат предявени обвинения.
— Показа се долу-гоpe навреме — каза нацупено Бут. — Да си получиш проклетия процес преди да те заключат до живот.
— Не можеш ли да говориш малко по-тихо? — прекъсна го стрелецът. — Виж, чувам, че си се държал добре. Искам да знаеш, че сме ти благодарни.
— Така ли? Показваш ми го по странен начин, човече. Кога, по дяволите, ще изляза от тази дупка?
— Скоро. Не мога просто да вляза и да те пусна. Ще трябва да ти предявят обвинение.
Бут се изправи и изсумтя сърдито:
— Майната му на обвинението, човече! Скапаната ни сделка не беше такава. Аз трябваше да бъда покрит, а сега ти ми казваш, че черният ми задник виси на студено, така ли? Какво ще стане ако ме огънат, човече? Чакат ме шест месеца в Райкърс, ако поискат процес, дори да победя. Няма начин, шибаняко! Лежах там веднъж и пак ще издържа, но не и за тези говна. Не става така!
— Я се отпусни! — нареди му стрелецът, поглеждайки нервно през рамото си. — Работата е опечена. Утре отиваш на съд и до обяд излизаш. Гарантирам. Само се успокой.
Бут се отпусна на нара си.
— По-добре да изляза — предупреди го той. — Ако ме накиснат за това, теб ще те тикнат под затвора.
Детективите Лени Маус от Триото Кинг Коул и Дик Менинг от новия специален отряд по наркотиците седяха отзад в десета зала и чакаха обвинението за Текумзе Бут. Маус беше там, защото той бе извършил ареста и защото Дъгман му беше наредил да следи какво става с единствения им заподозрян. Менинг беше там, защото оглавяваше ченгетата от специалния отряд.