Двамата се познаваха слабо и разговаряха безсистемно докато ги налегна скука. След петдесет минути вратата към килиите се отвори и в залата влезе банда от дванайсет затворници. Единият от тях беше Бут.
— Ние сме на ред — отбеляза Менинг.
— Текумзе изглежда добре — отговори Маус.
— Не ми пука колко добре изглежда, стига да го заковем. Хей, кое е това хлапе, прокурорът?
Приставът извика Две, седем, седем, едно, Бут и Текумзе се надигна заедно със служебния си защитник и един висок, много млад помощник прокурор.
Менинг повдигна рамене и поклати глава.
— Никога не съм го виждал. Мислех, че прокурорът по тези дела трябва да е онзи, как му беше името — тежкоатлетът, Харкани. Този тип изглежда на петнайсет. Надявам се, че знае какво, по дяволите, прави.
— Обвинението знае ли, че този обвиняем е бил затворен повече от седемдесет и два часа? Мистър, как се казвате, на вас говоря.
— Ъ-ъ… Шик, Ваша чест — отговори Питър Шик, ровейки в папката и опитвайки се да обмисли доклада за ареста. Карп му се обади преди пет минути и му каза, че едно от делата за наркобароните трябва да влезе в съда тази сутрин.
Съдията повтори въпроса. Изпотен и измъчен, Шик изтърси:
— Не, Ваша чест… имам предвид, да, така е.
— Добре, обвинението готово ли е за предварително изслушване или за представяне пред голямото жури след двайсет и четири часа?
— Ъ-ъъ…
Отзад Лени Маус присви юмруци и прошепна през зъби.
— Глупак! Кажи да! Кажи да!
Менинг извъртя очи.
— Да, така мисля, Ваша чест — отговори Шик.
— Така мислите — повтори Нолън. — Значи мога да предположа, че след като обвиняемият е прекарал в затвора последните седемдесет и два часа, обвинението е подготвило представянето си пред голямото жури за днес?
— Аз… не съм сигурен, Ваша чест.
— Губите ми времето — тросна се Нолън, а после, обръщайки се към защитника, попита дали обвиняемият има роднини.
Защитникът, който изглеждаше също толкова изненадан от този обрат на събитията, отговори:
— Има майка, Ваша чест.
— Майка, добре — кимна съдията. — Освободете го до следващото дело. Барни, дай ни нова съдебна дата. Следващото дело.
— Две, осем, шест, шест, едно, Малдонардо — обяви приставът.
Маус стана.
— Виж този задник прокурора! Още стои там. Още не знае какво го сполетя. Съучастник в убийство — единствената ни шибана следа! Не мога да повярвам!
Менинг го потупа по рамото със съчувствие.
— Хей, случва се. Нолън играе твърдо, а прокуратурата е пратила това бебе. Виж, хайде да пийнем по кафе. Да седнем и да помислим какво ще правим от тук нататък. Ще трябва да работим заедно.
Двете ченгета се измъкнаха. Все още зашеметен, Питър Шик си събра книжата и се понесе из коридора. Влезе в тоалетната на двайсет и четвъртия етаж, изми си лицето и си среса косата. После слезе в офиса на бюрото и се подготви за едно от най-тежките конски евангелия на Карп.
Но в случая то не му се стовари на главата. Карп изслуша спокойно смутения му разказ, отбеляза набързо къде е сгрешил, като не забрави да му напомни, че на подобни въпроси на съдията винаги трябва да се отговаря с думата да.
После изглежда потъна в размисли, облегна се назад в стола си и се залюля леко. Шик послуша още няколко минути скърцането на стола.
— Обаче е странно — заключи най-накрая Карп.
— Кое?
— Съдията Нолън. Мазния Нолън, както го наричаме. Човек с доста връзки, политик, който винаги би направил малки услуги на други хора с добри връзки. Но не, поне до днес, не беше широко известен като силен защитник на надлежната процедура, особено когато става дума за черни улични престъпници. Всъщност точно обратното.
— И какво означава това? — попита Шик.
— О, нищо особено — усмихна се Карп. — Просто още една малка вълничка в голямата помийна яма на правосъдието.
Но всъщност Карп смяташе, че това означава много. Някой бе помолил Нолън да пусне Текумзе. Дали не бе шефът на детективите? Възможно; шефът искаше работата да се оправи извън съда, но дали би помолил мазник като Нолън да свърши работата? В действителност не, а и защо му трябваше? Той спокойно би могъл да пусне Бут тихичко извън полицейската опека по всяко време през следващите три дни.
Не, тук ставаше нещо друго. Някой с достатъчно влияние, който можеше да събори съдия, бе поискал Текумзе Бут да излезе на улицата. Дали нечестните ченгета, които и да бяха те, имаха нещо против Нолън? Друга възможност.
Но сега в ума на Карп започна да се промъква трета възможност, още по обезпокояваща. Подкупването на съдия не бе точно в стила на някой полудял убиец. Може би Нолън се бе накиснал в това по убеждение. Може би имаше и други. Хората, дори много свестните, можеха да направят странни и гадни неща, изхождайки от убеждението, че са прави. Възможността за една наистина огромна конспирация, целяща заличаването на търговията с дрога от лицето на земята, без да се спазват ограниченията на закона, се стрелна в съзнанието му като гигантска, мръсна хлебарка. Кой беше замесен? Помисли си за Дентън, за Фултън.