Изкачиха три площадки. Дъгман вдигна глава нагоре. Джефърс кимна и продължи по стълбите. Дъгман зави надолу по коридора към апартамента, където трябваше да живее мисиз Бут. Дъгман щеше да почука на вратата. Ако Текумзе Бут беше там, или Дъгман щеше да го хване, или той щеше да хукне към пожарния изход. Ако слезеше долу, Маус щеше да го прибере; ако хукнеше нагоре, щеше да налети на Джефърс. Триото бе нравило това много пъти.
Отдолу на улицата Маус привлече вниманието както на на младежите във вагона, така и на децата по улицата. Половин дузина малки хлапета поискаха да му видят пистолета. На няколко пъти, когато откажеше, от малките уста се надигаше отвратителен вихър от мръсен език. Маус просто се усмихваше и поглеждаше към сградите, наблюдавайки прозорците, напрягайки очи в падащия мрак. Когато се здрачи, групата стана по-смела.
— Хей, полиция! Той отдавна изчезна!
— Хей, майка ти е там, кара влак!
— Ио, Джейк! Ще гръмнеш още една чернилка, а, копеле?
Слабичко момиченце с лека бяла блуза и коса, сплетена на множество малки плитки, в които проблясваха ярки мъниста, затанцува пред него с широка подигравателна усмивка.
— Хей, белушко, оставили са те съвсем сам. Искаш ли компания? Ще ме повозиш ли в полицейската си кола?
Маус отговори не съвсем недружелюбно:
— Хлапе, махай се от главата ми! Аз бачкам…
— О, я слушайте, човекът се опитва да говори като черен — изпя тя с подигравателно изражение на лицето си.
— Че как да говоря, бе, хлапе? Не съм ли човек? — промърмори Маус.
— Мамка му, не! Ти си по-бял от ориз!
— Че откъде знаеш? Да не си ми майка?
Този път момичето се разкикоти, а от тълпата на стълбите също избликна смях. Чернокожият, който се прави на бял, бе позната фигура в махалата; това бе склонност, доста забавна за някои от тях.
— Хей, Шерил, я му кажи да ти покаже пишката си! — извика някой от вагона.
Момиченцето се ухили.
— Да бе, имаш ли от онези пишки като игли, на белите момченца?
— Скъпа, ако си извадя пръчката, ще ме помислиш за Господ — усмихна се Маус. — Ако ми видиш патлака, ще паднеш на улицата. Но не можеш да ми видиш висулките, 'щото си много малка. Не искам да рискувам, може да те изплаша и да се изпуснеш в гащите.
Последва общ смях и някой извика:
— Той те будалка, Шерил.
Момичето присви уста и законтри юмруци върху бедрата си, готово да отвърне на огъня, но в този момент Маус застана нащрек и се отдалечи от вагона. В същото време той си извади полицейската карта, закопча я отпред върху тениската си и измъкна 38-калибровия от кобура на колана си.
Момичето изскимтя уплашено и отстъпи настрани. Тълпата проследи погледа на Маус нагоре, където един прозорец на третия етаж се отвори. Текумзе Бут изскочи на пожарната стълба и погледна към небето.
Някои хора излязоха на улицата, за да виждат по-добре и вероятно някой бе забелязал главата на Джефърс, провряна през парапета на покрива, защото тълпата започна да крещи на Бут, че горе го чака ченге. Бут смени посоката и започна да слиза по стоманената стълба.
Маус зае позиция да му пресече пътя и изведнъж разбра, че, както често се случва в Харлем, около хиляда души се бяха появили на улицата през последните пет секунди. Широкоплещест брадат мъж с плетена барета в зелено, червено и черно изскочи пред него и закрещя:
— Какво искаш от него — какво е направил? — Другите от тълпата подхванаха вика. Някой изкрещя:
— Вземете този пищов! — Маус погледна човека в очите и изрече твърдо:
— Хей, остави ме да мина, човече! Аз просто си върша работата. Просто искаме да поговорим с този тип.
Въпросният тип бе заседнал върху пожарната площадка на втория етаж. Маус едва различаваше развяната му бяла риза. Някои хора го насърчаваха да слезе надолу, казваха му, че ще успее да се измъкне, че на улицата има само едно ченге. Други подсвиркваха и аплодираха. Маус чу как зад него се разбива бутилка. Стомахът му започна да се стяга.
Маус не чу първия изстрел. Видя само как Бут се вкопчи в парапета и се огледа диво. Вторият изстрел улучи самата площадка и тя издрънча като счупена камбана. Третият куршум рикошира от сградата, оставяйки светъл белег върху кафявата зидария. Една жена зави като сирена, а тълпата се умълча напълно и неестествено. Маус усети напрежението в дузина чифта сърдити очи.
— Копелето го застреля! — извика брадатият. Маус посегна, сграбчи мъжа за ризата и завря дулото на пистолета си под носа му.