— Глупак! Помириши този пищов! Стрелял ли съм? — Очите на мъжа се изцъклиха и той се опита да се отдръпне. Маус го блъсна и разчисти малко място насред тълпата. Пое си въздух и изкрещя: — Някой се опитва да го застреля…
Пространството изчезна, когато хората се завъртяха като вихрушка около него. Ръцете му бяха приковани до хълбоците. Той подуши пот, парфюм; видя огромна черна фигура да слиза по пожарната стълба, клатейки цялата структура; после още изстрели, този път по-близо.
Маус падна, прегазиха го, но той успя да се изправи на колене. Видя как Мак Джефърс вдига Бут като дете на бедрото си и как стреля надолу по улицата. Хората крещяха и тичаха в кръг. От спрялото движение ревнаха клаксони, в далечината се дочуха сирени. Маус чу още един изстрел и свирене на гуми на кола, която потегли рязко от Сто четиридесет и четвърта улица
— Някой идва — успя да каже тя. — Гаджето ми…
Той размаха ножа пред лицето й. Усмивката му представляваше ужасяваща пародия на дружелюбното изражение отпреди няколко мига.
— Гаджето ти днес ще трябва да чука след мен, кучко! Ще те смажа добре за него, курво! Влизай в спалнята и си сваляй дрехите!
Тя не носеше чорапогащник под джинсите си, разбира се. Той я накара да извади един от чекмеджето. Искаше мръсен чифт, но тя нямаше. Това го ядоса.
Накара я да легне на леглото, ругаейки я през цялото време, изричайки най-мръсните неща със спокоен, разговорен тон. Уви чорапогащника около главата й и я накара да легне назад и да си вдигне коленете към гърдите, за да се разкрие напълно.
Телефонът звънна. Тъй като кръвта пулсираше в ушите й и заради чорапогащника, увит около главата й, тя го чу съвсем слабо. Сигурно е Сет, помисли си тя. Той винаги се обажда преди да намине, значи ще се появи след петнайсет минути. Усети трепет на надежда; каквото и да правеше, то не можеше да продължи много. Може би телефонът го е изплашил и той ще избяга.
Но той се наведе над нея и натисна силно острието на ножа в гърдите й, под гръдната кост.
— Само да вдигнеш шум и ще ти изтръгна сърцето — изсъска й полугласно и вдигна телефона. — Ало — обади се. Пауза. — Обажда се телевизионният техник. — Тя чу слабото бърборене на Сет от слушалката. Ножът я притисна по-силно. Усети как нещо се процежда надолу по ребрата й, но не можа да разбере дали е пот или кръв. — Не, мисля, че тя не може да се обади сега. Чух, че душът е пуснат. Ъ-хъ. Добре, понякога тези нови телевизори се прецакват веднага, нали разбирате? Добре, ще й кажа. Чао.
Той затвори. Тя усети, че леглото се движи. Краката й изтръпваха в изкривената сексуална поза, която той искаше, и тя се опита да ги свали, но той видя и това го ядоса още повече. Премести се по-близо до нея на леглото. Тя усети как ножът преминава леко по гениталиите й. Сега той говореше дрезгаво, очевидно възбуден.
— Ти путко, курво, ти го искаш, нямаш търпение него, нали?
Тя чу как ципът му се отваря. Усети тежест върху себе си. Беше изнасилена.
Маус се изправи на крака, треперейки от ужас. Каквото и да беше това, начеващ бунт, вече бе свършило. Хората стояха на улицата на малки групи, говореха, а всички врати и прозорци бяха претъпкани със зяпачи. Бут седеше в немаркираната кола, разтреперан, вдигнал ръце към лицето си, порязано от летяща тухла. Дъгман седеше отпред, говореше тихо по радиото и очевидно обясняваше на диспечерите, че не се нуждаят от помощ.
— За какво, по дяволите, беше всичко това? — изръмжа Маус.
— Питай Текумзе — изсумтя Джефърс. — Мисля, 'че твоите приятели вече не те харесват, Текумзе.
— Кучи син! — изсъска Маус. — Не е нужно да се казва, че стрелецът духна.
Джефърс кимна и посочи към другия край на улицата.
— Стреля от прозореца на първия етаж на онази празна сграда. Стреля четири пъти и спря когато и аз започнах да стрелям.
— Някакъв шанс… ?
— Няма начин. Може да е избягал отзад или горе на покрива. Може просто да е излязъл на улицата и да е изчезнал.
— Ами онази кола, която потегли на фурия? Мислиш ли, че е бил в нея?
Джефърс погледна към Дъгман, който остави микрофона и насочи вниманието си към Текумзе Бут.
— Знаеш кой беше, нали?
Бут го погледна без да обели и дума. Дъгман бръкна в джоба си, извади пакет цигари и кибрит и ги подаде на Бут. Той запали една и си дръпна дълбоко. Дъг—ман изчака около минута и повтори въпроса си. Животът на улицата отвън се възобнови, сякаш нищо не беше се случило.
— Да, предполагам — отговори Бут.
— Беше ченге, нали? — попита Дъгман.
— Да. Той стреля. Аз само карах, човече. Само това знам.
— Няма ли да ни кажеш името му?
— Какво ще спечеля от това?
— Ако не ни го кажеш, с радост ще те оставим обратно в къщата на мама и ще почакаме човекът да се върне. Обзалагам се, че следващия път няма да стреля от толкова далеч. Следващия път ще те гръмне от два инча.