— Блейд още търгува. Някакви ямайци. Някакви спикове*. Уилис се справя добре след като очистиха всички онези типове.
[* Презрително название на латиноамериканци. — Б.пр.]
— Какво се чува на улицата, кой ги е очистил? Лицето на човека се смрачи и той се поколеба. Дъгман се обади от задната седалка:
— Не се тревожи, не сме ние. Само ни кажи какво си чул.
Човекът се окашля силно и отговори:
— Чух, че били ченгета.
— И ние чухме нещо такова — продължи Дъгман. — Чуваш ли някакви имена?
Човекът поклати глава енергично.
— Не, нищо друго не съм чувал. Само улични дрънканици, нали знаеш?
— Името Фултън говори ли ти нещо? Клей Фултън?
Човекът събра кураж, но на лицето му се изписа ужас.
— Да. Преди два дни моят човек Сокс каза нещо за някакъв Фултън. Че участвал в играта. Големите клечки искат да знаят ако някой го забележи да се върти наоколо. Такива гадости.
Мак погледна назад към Дъгман, който кимна.
— Спри — нареди Мак и когато Маус се подчини, той изхвърли дилъра през прозореца като ненужен боклук.
Час и половина по-късно Бут и тримата детективи седяха в една закусвалня на Сейнт Никълъс авеню, пиеха кафе и спореха какво да правят от тук нататък.
— Аз казвам да се изправим пред него — предложи Маус. — Отиваме там, казваме му: видяхме те, когато някой се опитваше да пречука Текумзе, на улицата се говори, че си мръсен, така че какво, по дяволите, Лу? Така трябва да направим.
Дъгман поклати глава.
— Да, така трябваше да направим, ако Фултън играеше честно с нас. Но той не го прави. Което означава, че той си мисли, че е покрит по някакъв начин. И какво ще отговори той? Или: да, мръсен съм и какво, по дяволите, ще направите вие? Или: не, майната ви за това, че ме обвинявате. И в двата случая ние сме прецакани. Но…
— Но какво, Арт? — прекъсна го нервно Джефърс.
— Както вече казах, тук има нещо дълбоко. Ние не знаем цялата история, а този стар негър няма да скочи в нещо дълбоко без да знае цялата история.
— И какво да правим? — попита Маус с напрежение в гласа. — Не можем просто да продължим да работим за него, да се преструваме, че всичко е наред. Може би вие можете, но аз не ставам за тези глупости. Трябва да знам на кого мога да вярвам, разбирате ли? Добре, Лу е мръсен — вземете ме за чукундур, но аз го мислех за голяма работа. Но сега, веднага ви го казвам, ще помоля да ме преместят от тук. Не съм шибана девственица — много момчета от службата са корави ченгета. Но не вършат такива неща, не убиват хора, дори да са отрепки. Как можеш да вярваш на такъв, кажете ми?
— Продължавай да играеш, Маус — окуражи го Джефърс. — Играта още не е свършила.
— Да, но ние нямаме карти — отговори мрачно Маус.
На тази забележка върху лицето на Дъгман се появи не много приятна усмивка.
— Ъ-хъ, тук грешиш, Маус. Ние държим най-голямата карта от колодата. Имаме асото. — И той погледна към Текумзе Бут.
Бут се размърда нервно в стола си.
— Какво ще правите? — попита той.
— Това е въпросът — замисли се Дъгман. — Какво наистина? — Тук той направи пауза, запали дълга пура и се втренчи в сладникавия дим, който се издигаше към ламаринения таван над тях. — Какво ни трябва — започна той. — Първо, място, където да скрием картата си. Мак, мисля, че ти е време да си вземеш една седмица отпуск, да заведеш братовчед си Текумзе за риба в Джърси. Текумзе вероятно няма много време за рибо—лов, нали постоянно разкарва разни убийци. Второ, имаме нужда от връзка, тръба към външния свят. Това е твърде голяма лъжица за нашата уста.
— Нямаш предвид змиите! — попита шокиран Маус.
Дъгман сбърчи нос презрително при споменаването на Бюрото за вътрешни разследвания.
— Мамка му, не! Имам предвид някой влиятелен, но не под ръководството на Фултън. Какво ще кажеш за онзи тип, с когото сте били в съда, когато пуснаха Текумзе, онзи от специалния отряд.
— Менинг?
— Да — кимна Дъгман, — Менинг може да свърши работа.
9
— Е, какво мислиш — попита Карп. — Как ти харесва гаджето?
Гюма се размърда в стола си и започна да дъвче замислено фаса от угасналата си черна пура.
— Не особено — отговори той. — Ченгетата, разбира се, много си падат по гаджето.
— Те винаги са такива — съгласи се Карп. — Удобно е и обикновено са прави. На теб защо не ти харесва?
— Заради няколко неща. Първо, човекът се обажда на 911 от апартамента на момичето, а когато ченгетата пристигат, тялото още е топло. Значи или го е направил той, или онзи, който наистина го е направил, трябва буквално да се е разминал с него в проклетия коридор на излизане. И, ако няма друг човек, ще трябва да повярваме, че този голобрад застрахователен агент без досие и без предишни прояви, свързани с насилие, се появява на редовна среща със своето сладурче, изнасилва я, увива я като мумия и я намушква трийсет и девет пъти.