Карп си разтърка лицето.
— Мерлийн, моля те! Не се нуждая от това.
— Какво, не мога да слушам тайните ти телефонни разговори?
Карп понечи да каже нещо, спря и само поклати глава.
— Свързано ли е с онази работа за покриването?
Карп кимна.
Те помълчаха за малко. В Мерлийн се бореха съчувствието и подозрението, че ако беше мъж, Карп би й се доверил. Най-накрая се обади с фалшиво веселие:
— Е, една по-лека забележка, какво става с онази глупост за семействеността? Оправи ли я?
— Не съм, Мерлийн. Не може да се оправи. Съществува една вратичка, която ти позволява да удължиш срока докато приключиш с настоящите си дела — в полза на службата, както го определят. Но след това си вън.
— Блум ли каза това?
— Не съм ходил при Блум, Мерлийн. Прегледах наредбите и се обадих на един познат в офиса на Главната прокуратура в Олбъни. Няма надежда.
— С всичко онова, което имаш срещу Блум…?
— Ти не ме слушаш, мила. Имам разни неща срещу Блум, защото той наруши закона, той знае, че имам тази информация и ако се опита да наруши закона отново, аз мога да я използвам. Но няма да го изнудвам да нарушава закона заради мен. Заради теб.
— Не, но прикриваш нещо голямо, което вършат твоите гадни приятелчета. С това всичко е наред!
Карп стисна зъби и се наведе напред.
— Много си гадна, Мерлийн. А сега, прекрати всичко, по дяволите!
Мерлийн скочи на крака.
— Аз съм гадна? Аз? — изкрещя тя и тъкмо си отваряше устата, за да каже нещо особено злобно, когато ситуацията изведнъж й се стори прекалена, непоносима.
Тя се отпусна назад в стола си и сълзите й потекоха. Няма да плача, каза си строго тя, прехапа устни, изкриви лице и успя да се овладее.
— Прав си. Съжалявам — извини му се престорено. — Ами ченгетата? За изнасилванията?
— Да, сутринта говорих с Дуоркин.
— Дуоркин? Хайде, Бъч, Джери Дуоркин? Този тип е малоумен. Не му е хрумвала никаква идея от петдесет и трета.
Карп въздъхна.
— Не, той не е блестящ учен, но е шеф на отряда към прокуратурата и това е човекът, с когото работя.
— И какво каза той?
— Каза Страхотно, но какво да направя аз? Или нещо такова. Имаше предвид, че ако хванат някой тип да увива жертвата си с чорапогащник, твоите материали биха помогнали на делото. Могат да призоват и другите жени, а те да идентифицират човека. Но до тогава…
Мерлийн отново стана.
— До тогава той няма да мръдне дебелия си задник.
— Мерлийн, можеш да ме убиеш, но човекът има право; Какво искаш от ченгетата? Да проверяват всяка среща, уговорена в бар за самотници в Ню Йорк? Нямат толкова хора. Виж, Гюма току-що беше тук с изнасилване и убийство. Копелето се е измъкнало съвсем чисто и нямаме никакви улики. Психарска работа, увил я и я намушкал трийсет и девет пъти, красиво момиче, красива сграда. Ето в какво ще се впуснат ченгетата, не в някакви…
— В какво я е увил?
— Какво? Не знам, май че в някакъв чаршаф. Защо?
— И тя е била слаба, тъмнокоса?
— Мерлийн, аз не знам. Гюма е поел случая.
Тя тръгна към вратата, а вълнението започна да се надига в нея. Карп извика:
— Хей, всичко ли е наред между нас?
Тя го дари със светкавична усмивка.
— Да, съжалявам, че избухнах.
— Добре, не забравяй, че имаме среща довечера. Леля ми.
Тя потвърди, махвайки с ръка и изчезна.
Когато се върна, Джоан Капуто я чакаше в офиса й. Жената бе обута в оръфани джинси и кожено шофьорско палто, твърде топло за времето, нещо като броня. Тъмната й коса беше мръсна и прибрана назад и тя все още имаше тъмни кръгове под очите. Не си беше сложила никакъв грим.
— Става ли нещо? — попита Капуто. — Изглеждаш развълнувана.
— Да, може да излезе нещо — отговори Мерлийн. — Има възможност нашето момче да е убило някого с ножа си.
— О, Боже! Кого?
— Още не знам. Чакай да се обадя по телефона.
Мерлийн набра номера на Гюма и й съобщиха, че той в момента разговаря.
— Там е. Да вървим! — викна Мерлийн и изблъска Капуто навън.
Докато стигнат до офиса му, Гюма отново беше излязъл, но те го догониха по претъпкания коридор пред съдебната зала на десетия етаж.
— Гум! Трябва да поговорим — извика Мерлийн.
— Хей, сладурче — ухили се широко Гюма. — С удоволствие, но трябваше да съм в съда преди пет минути. Хей, я ми кажи каква е разликата между адвокатка и питбул?
— Червилото — отговори Мерлийн, извъртайки очи.
— О, ти вече си го чула. — Гюма огледа по-внимателно Джоан Капуто. — Коя е приятелката ти?
Мерлийн ги представи.
— Гум, Джоан е… свидетел в един случай, който ти току-що си поел, изнасилване и убийство…
— Да, онази история с Уегнър. Лоша работа. Свидетел?
— Не точно. Но няма да разберем ако не видим документите по случая. Къде са?