— При моето момиче. Под името Уегнър, Елън. Чувствайте се свободни да правите каквото си поискате. — Той огледа по-внимателно Капуто и се усмихна. — Познавам ли ви отнякъде? — попита я.
— За Бога, Гюма! — изкрещя Мерлийн.
Но очите на Капуто се ококориха. Тя извика и посочи с пръст към Гюма.
— Ти! Ти си човекът от Адамс — изписка тя.
Хората в коридора спряха и погледнаха към нея. Челюстта на Гюма увисна и на лицето му се изписа ужас. О, не, помисли си паникьосана Мерлийн, тя е превъртяла. Започва да обвинява хората напосоки. После се обади възможно най-мило:
— А, Джоан, наистина мисля, че Гюма би могъл…
Капуто поклати глава енергично и извика със същия възбуден тон.
— Не, той не е изнасилвачът! Той се опитваше да ме сваля онази вечер, когато го срещнах. В Адамс. — Тълпата се заинтересува още повече и няколко от редовните зяпачи започнаха да се подхилват.
Гюма вдигна ръка сякаш искаше да се защити и отстъпи назад.
— Ух, дами — промърмори той, — за мен беше удоволствие, хайде да обядваме заедно, но… — Той хукна и потъна в съдебната зала.
Мерлийн погледна удивено към Капуто.
— Гюма е бил там? Свалял те е онази вечер?
— Да, шибанякът направо ми се беше пуснал. Съжалявам, надявам се, че не ти е приятел.
— Всъщност той ми е приятел, но също така е шовинист, похотлив мръсник, когато стане дума за жени, и той си го знае. Всичко е наред, стига да не го сметнеш за някой отделен, макар и екзотичен вид, като нещо от Нешънъл джиографик, като бодлив мравояд.
Капуто се ухили широко и Мерлийн я порази мисълта, че за пръв път вижда тази жена да се усмихва. Усмивката озари лицето й през постоянната маска на болката, като фотосветкавица зад мръсно стъкло.
Отидоха бързо при секретарката на Гюма, измъкнаха папката с делото на Уегнър и се отправиха към личния офис на Гюма, за да я прегледат. След няколко минути Мерлийн изджафка триумфално.
— Това е той! Няма взлом. Оставил е чорапогащника увит около главата на жертвата. Това е той! Хванахме го!
— Какво имаш предвид, как така сме го хванали?
— О, мамка му, Джоан — това е ужасно, но убийството поставя твоя случай в една съвсем нова категория, доколкото това засяга ченгетата. Това е жестоко убийство. Ако приемем… — Тя спря замислено.
— Ако приемем какво?
— Ако успеем да ги убедим, че е бил същият тип.
— Трудно ли е?
Мерлийн се намръщи и почеса глава с един молив.
— Може да се окаже. Ченгетата не обичат съвети. Обичат да го измислят сами. Обичат улики, свидетели и доносници. Може да не им се стори много убедително, че един сериен изнасилвач, който никога досега не е убивал, изведнъж се е превърнал в луд касапин. Не знам… Помълчаха. После Мерлийн й напомни:
— Каза, че искаш да ми покажеш нещо. Във връзка с данните?
Джоан кимна и извади сгъната хартия от голямата си кожена чанта.
— Да. Мислех си за маскировките, онези, който той използва. — Тя разпери книжата върху бюрото на Гюма. — Виж, има девет изнасилвания с чорапогащник, но само пет описания. Това донякъде е обяснимо. Вероятно трябва доста работа, за да си изработиш добра маскировка. Помисли си какво би било да се престориш на петима различни хора. Също така срещите са ставали в един от пет клуба за самотници, а изнасилванията — в интервали от три до четири дни след това. Опитвах се да разбера дали има някакъв модел в маскировките и клубовете.
Дата 12/15
Хартията върху бюрото показваше четири колони:
Случай Клуб Дата Описание
1 D
2 С 1'03
3 А 1/17
4 О 2'01
5 Т 2'15
6 С 3'12
7 Т 4'25
8 С 5'24
9 А 6'07
W = 5 фута 8 инча, дълга, кестенява, подут, нос, небрежен, пилотски очила;
X — 6 фута 1 инч, зачервени бузи средна, дължина, кестенява, чип нос, белег, каубой;
Y = 5 фута 10 инча, слаб кафяви, кестенява, рогови, рамки, костюм с жилетка;
Z = 5 фута 8 инча, рус къдрици, сини, цепната, брадичка, очила, липсващ пръст.
— Петима различни — отбеляза Мерлийн. — Все още съм удивена! Какво мислиш за пръста от Z?
— В маскировката Z му липсва кутрето на лявата ръка. Или така се е сторило на жертвата. Той дори е вдигнал ръка, за да може тя да забележи със сигурност. Искаш ли да се обзаложиш, че е фалшиво?
— Никакви залози — отсече Мерлийн. — И какво означава всичко това?
Капуто поклати глава навъсено.
— Все още не знам. Но той си има някаква система да се появява с различни маскировки в различните клубове, когато прави ударите си. Обаче няма модел. Той ходи в Дриймленд, Кланси, Адамс, Омега, в Тенджърийнс, после Кланси, Тенджърийнс, после пак в Кланси, после в Адамс.
— Може би не харесва групата в Дриймленд. Може да се е уплашил от нещо в Омега и да го е изоставил. Или може би няма модел. Освен че, както виждам, никога не повтаря една и съща маскировка в един и същ клуб.