— Да, там е работата, ето какво не може да си позволи в нощите, когато среща жертвите си. Но трябва да има модел. Той си пада по моделите. Знам, че има, само да можех…
Вратата се отвори и Гюма влезе. Сбърчи вежди като видя двете жени.
— Е, момичета — попита той, — какво правите? Играете билярд?
— Не, търсим твоя убиец — отговори Мерлийн. — Ела и погледни това.
Мерлийн изложи набързо на Гюма теорията, че човекът, убил Елън Уегнър, е сериен изнасилвач, базирана върху историите със случаите на Мерлийн и върху компютърния анализ. Когато тя приключи, той сбърчи лице, изразявайки съмнение, и измънка:
— Не знам, Мерлийн. Интересно е, добре, но докъде ни води? Нали знаеш? Отивам с това при ченгетата и те ми се изсмиват в лицето. Единствената ти истинска връзка между тези случаи е чорапогащникът на главата. Интересно, но не е убедително. Маскировки? Във филмите, може би. Чакай да видя отново листа.
Гюма огледа колонките в разпечатката на Капуто за момент, почука хартията с пръст и поклати глава.
— Виждам петима души, пет заведения, различно време. Започва на всеки две седмици, но я виж март, тук. Какво, човекът си е взел ваканция? Занесъл е чорапогащника си в Сан Хуан?
Той захвърли разпечатката на бюрото и сви рамене.
— Дори не си помисляй за ченгетата, хлапе. Да кажем, че най-после имаме заподозрян. Помисли за заседателите. Помисли за разумното съмнение. Представи си как ще убедиш дванайсет души, че девет жени, които дават пет различни описания, са били изнасилени от един и същ човек и че същият този човек, който дори не е одраскал нито една от деветте, решава да разкъса номер десет на парченца. Не, ще хванем този тип по обичайния начин. Ще огледаме района. Доносници. Той ще сгреши…
Джоан Капуто скочи на крака и удари с юмрук по бюрото.
— Това е то! Това е то! Толкова съм тъпа! — Тя се шляпна с длан по челото и разгъна отново разпечатката си. Седна и започна да драска бързо върху нея.
— Какво става, Джоан? — попита предпазливо Мерлийн.
Капуто писа още половин минута преди да отговори и се отпусна назад, а върху лицето й се изписа свиреп триумф.
— Ето! Съвършено е!
Гюма и Мерлийн заобиколиха бюрото, за да погледнат през рамото й, докато тя обясняваше. Тя бе вкарала още пет реда на хартията пред себе си:
Случай Клуб Дата Описание
У Z
У Z
1 D 12/15 V
2 С 1/03 W
3 А 1/17 X
4 О 2/01
5 Т 2/15
6 D
7 С 3/12
8 А
9 0
У Z
10 Т 4/25
11 D
12 С 5/24
13 А 6/07
14 0 V
— Мама мия! Има модел — възкликна Мерлийн.
— Да — съгласи се Гюма, — клубовете се повтарят, но каква е тази работа с X и Г?
— Така си поддържа маскировките — обясни Капуто. — Не може да си позволи да повтори една и съща маскировка в клуб, където е правил удар. Значи повтаря маскировките в последователност, която не е в синхрон с последователността на клубовете. Вижте — номер шест, началото на втората поредица, вместо да започне отново с мистър V, той започва с мистър W. Следващата поредица започва с мистър X и така нататък. Може да продължи с това до двайсет и пет удара. При два месечно, това прави цяла година.
Гюма сбърчи чело.
— Все още е трудно за вярване. Искам да кажа, че има милион клубове. Защо да се притеснява с този?
— Защото това е част от тръпката му — отговори страстно Капуто. — Той е елегантен, умен и мисли, че никой не може да се сети. Също така човекът е побъркан. Може би така усеща, че владее нещата. Може да е изнервен в едно напълно непознато място. На кого му пука, по дяволите? Хванахме го.
Мерлийн изучаваше променената графика.
— Джоан, какво е номер четиринайсет? Защо го добави накрая?
— За Уегнър. Обзалагам се, че ако провериш в Омега клуб, ще откриеш, че през третия уикенд от юни тя е разговаряла с един тип висок пет фута и десет инча, с къса руса коса, сини очи, в бели джинси и винтяга.
— Ще накарам ченгетата да проверят — обеща Гюма, показвайки най-после истинско вълнение. — Това могат да го разберат.
— Какво мога да направя за теб, Бъч? — попита шефът на детективите Дентън.
Карп усещаше слушалката неприятно топла и хлъзгава върху ухото си. Какво можеш да направиш за мен ли, помисли си той, да ме измъкнеш от това проклето положение, да кажеш, че това никога не се е случвало, дами съобщиш, че Клей Фултън отново се е върнал сред почтените живи души, а не е там, където е, да ме успокоиш, че разделителната линия между добрите и лошите все още е ясна и бляскава.
Но Карп всъщност му съобщи:
— Менинг ми се обади. Нали го знаеш, ченгето от специалния отряд на Блум.
Пауза. После: