— Да?
— Да. Беше пълен с новини. Изглежда някой се опитал да убие Текумзе Бут в къщата на майка му.
— Мислех, че Бут е в ареста — отговори Дентън.
— Измъкна се по технически причини.
— Не можа ли да го предотвратиш?
— Не бях сигурен, че искам да го направя. Прецених, че Бут на улицата е по-добър залог отколкото Бут със запечатана уста в килията. Да не споменаваме, че Райкърс не е от най-сигурните места на света, когато някой иска да те очисти. И се оказах прав. Изкарах ги наяве.
— Някой видял ли е човека?
— Да, всъщност да. Менинг каза, че стрелецът бил идентифициран докато напускал местопрестъплението. Според ченгетата там, които се оказали точно неговите хора, това бил самият Клей Фултън. Като стана дума за това, когато твоите детективи притиснали мистър Бут, когато му изяснили колко несигурно е положението му и му обяснили, че ако иска полицейска защита, ще трябва да изпее някакви имена, името, което Бут им дал, било на Клей Фултън.
Възклицание, което шефът Дентън обикновено не си позволяваше по телефона.
— Съгласен съм — заключи Карп, — но какво ще правим?
— Какво ще правим? Нищо, по дяволите. Значи някоя отрепка го е назовала. Ние знаем, че не е той, а кой може да прецени какво ще каже отрепката? Хич не ми пука. Колкото до другото — че се е навъртал край мястото, където е станала престрелката — това е част от плана. Фултън може да се справи.
Карп си пое дълбоко дъх, изчака и се съгласи:
— Да, предполагам. Шефе, помниш ли, че преди няколко години имаше една банда кубинци, които се разхождаха насам-натам и избиваха хора? Помня, че тези момчета бяха започнали с внедряване в терористични групи, че работеха за федералните и за да докажат, че са от добрите, бяха очистили няколко души, като проява на добри намерения. Само в сферата на възможностите, как си мислиш, дали Клей би могъл да направи същото? Да покаже, че е приятел като пречука тази отрепка?
Мълчание по линията. После:
— Ще проверя.
— Моля те — настоя Карп. — И за протокола, шефе — ако това е планът на играта, официален или неофициален, аз не участвам. Напускам съда. Няма сделка, каквото и да стане. Съжалявам, но…
— Разбирам — отговори рязко Дентън и затвори.
— Как мина денят ти? — попита Мерлийн. Седяха в едно такси, пътувайки на север към апартамента на лелята на Карп.
— Същински ад — отговори Карп с тон, който не позволяваше никакви коментари. — А твоят?
Мерлийн повдигна рамене.
— Нищо особено. Прибирах задници в затвора.
— Накъде хукна толкова бързо?
— О, просто трябваше да се видя с някого, но бях забравила. Нищо особено.
Тя нямаше желание да сподели с Карп разкритията от този следобед, засягащи изнасилвача с чорапогащниците — или убиеца с чорапогащниците, както бе в действителност. Тя също можеше да играе тази игра, макар да знаеше, че е глупаво и детинско да му отвръща със същото. Защо винаги тя трябваше да го развеселява, да го връща обратно към човешката му природа? Самата тя страдаше от огромна липса на радост и не възнамеряваше това да продължи до необозримото бъдеще.
И не вярваше, че той би споделил ентусиазма й по този случай. Случаят не беше типичен за него и той би се подразнил да я види как се впуска в нещо ново, когато от нея се очакваше да напусне прокуратурата само след няколко седмици. Щеше да го изненада с това чак когато то узрееше добре, когато хванеха човека и попълнеха всички празнини.
След няколко минути Карп отбеляза с измъчен глас:
— Предполагам, че си започнала да приключваш с твоите неща, нали? След като напускаш.
— Да — отговори Мерлийн, но изобщо не възнамеряваше да върши това.
През останалата част от пътуването им се възцари мълчание. Кари се сви в ъгъла на седалката си, изтощен, изпълнен с отчаяние. Беше изгорил мостовете си към Дентън, това беше сигурно, ето до какво доведе тази бъркотия. Изненада се от това колко остро усещаше загубата. Може би си въобразяваше, че помежду им съществува силно приятелство. Какво в крайна сметка представляваше той за Дентън? Една фигура на шахматната дъска? Използван инструмент?
В съзнанието му проблеснаха лица докато той подлагаше множество свои приятелства на умелата прокурорска игра на въпроси и отговори. Геръхи, той не изневеряваше на себе си, образец. Как би могъл да постигнеш това? Откъде идваше тази увереност? Дентън. От калъпа на Геръхи, но… може би Карп беше по-възрастен, по-опитен. Може би щеше да забележи същото двуличие в мотивацията на Геръхи, ако… Не, това беше лудост. С Геръхи всичко беше наред. И Дентън си беше наред. Фултън. Не можеше да повярва, че той е корумпиран. Трябваше да има някаква грешка със стрелбата по Бут. Може би. Може би нищо не беше така, както изглеждаше. Образът на адвоката Рич Рийди изплува в съзнанието му. Мошеник, може би, но честен мошеник. Никакви преструвки. Може би това бе начинът да оцелееш. Никакви илюзии, никакво лицемерие.