Карп отново усети познатата болезнена празнота. В себе си я определяше като липсващия Геръхи и възможността да си каже всичко откровено пред човека, когото уважаваше, но на едно определено ниво разбираше, че тук има нещо повече от това, нещо наранено и липсващо зад най-дълбоката му защита. Сега, доста необичайно, той се замисли за баща си. Трябваше да направи нещо за семейството си. Женеше се в крайна сметка.
Представи си как отива на гости на баща си и на страстната му млада съпруга и им съобщава това. Баща му би го дръпнал настрани. Имат ли пари? би попитал той поверително, имайки предвид семейството на Мерлийн, опипвайки за бизнес възможности. Не? После би се ухилил заговорнически и би попитал, намигайки: Тя има страхотен задник, а? Парк и секс, близнаците, двата стълба на съществуването. Можеше и да го нахока: Глупак! Богатите момичета също си имат катерички — един от любимите му изрази.
Дан, по-малкият от двамата братя на Карп, би казал същото, вероятно с абсолютно същите думи. Той бе шлифовал собствената си индивидуалност в едно жалко копие на стареца, в самоубийствено търсене на капчица внимание от него. Ричард, по-големият, бе отишъл в другата крайност, търсейки чистота във връщането към вярата. Да приемем, че равин Ричи би могъл да си наложи да приеме Отстъпника Бъч. Карп си представи как седи в мухлясалата дневна на брат си, в която дори застоялият въздух бе проверяван дали е строго кашер*, как той му казва, че се е опозорил докрай, женейки се за шикса**. Щяха да чуят воя му чак в Тел Авив.
[* Идиш храна, позволена на евреите (идиш) — Б.пр.]
[** Жена, нееврейка, неверничка (идиш). — Б.пр.]
Толкова за семейството. Карп поклати глава сякаш я проясняваше след силен удар. Защо трябва да бъде сам? Скоро щеше да стане баща, за Бога! Какво, по дяволите, знаеше за бащинството? На какво би могъл да научи детето си? Да хвърля подкови? Да провежда кръстосани разпити? Той самият се нуждаеше от баща.
Но тази мисъл, която можеше да предизвика един много полезен вътрешен диалог и която обясняваше много неща от досегашната кариера на Карп, бе прекъсната рязко от пристигането на таксито на местоназначението, голяма къща с апартаменти на Сентръл паркуест.
— Четири и осемдесет — обяви шофьорът.
— Наземна кула до Бъч — обади се Мерлийн. — Стигнахме.
Карп я изгледа свирепо, бръкна за портфейла си, плати и излезе от таксито. Мерлийн вдигна поглед към него с разтревожено лице и го стисна за ръката.
— Къде си?
Карп сви рамене. Той наистина не знаеше.
— Предполагам, че просто съм уморен. Да се качваме.
10.
Жената, която отвори вратата, бе висока наполовина на Карп, а според Мерлийн чертите на Софи Леоноф издаваха далечна прилика с нейния племенник. Карп веднага я грабна в прегръдката си и вдигна лъскавите й пантофки на няколко инча от земята. Тя го разцелува шумно по двете бузи.
— Уух! Какво чудовище! — писна тя. — Ребрата ми са потрошени. Влизайте, влизайте!
Тя ги прогони от мрачния коридор към обширната и ярко осветена дневна. Карп ги представи, а Мерлийн успя да огледа по-ясно домакинята си. Върху лицето й бяха изписани дълбоките бръчки и торбичките на повече от седемдесет години, но големите черни очи, които сияеха от дълбоките мрежи на бръчките, изглеждаха по-младежки, весели и умни. Тя бе гримирана силно, но грижливо. Косата й бе боядисана в тъмночервено и накъдрена като стегнато гнездо.
Крехката й слабичка фигура бе покрита с приказна рокля от черна коприна, мрежеста отпред и украсена с пайети, от онези, които се продаваха през петдесетте в магазинчетата по Пето авеню, рокли само за срещи.
Леля Софи носеше семпла перлена огърлица, дрънчащ асортимент от гривни и пръстени със скъпоценни камъни. Богата нюйоркска дама, забележително запазена, помисли си Мерлийн и се готвеше да изтърпи една вечер, правейки се на любезна пред старата дама, нещо, което умееше добре, когато усети, че я оглеждат подробно, много по-зорко, отколкото тя си бе позволила.
Леля Софи бе вирнала глава и изучаваше Мерлийн през проницателните си и присвити очи, а на устните й играеше шеговита усмивка. Погали за миг сакото на Мерлийн, опипа хастара, после махна с ръка, раздрънквайки гривните си.
— Обърни се, скъпа — помоли я. Мерлийн се завъртя послушно.
— Точно пети размер — прецени леля Софи. — Много добре. Е, кажи ми, кога го очакваш?
Мерлийн се изчерви и се разсмя поразена. Леля Софи я потупа уверено по ръката.