— Накиснали са те, Клей. Знам какво правиш и вече го прецакваш.
За миг Фултън замръзна, зяпвайки като риба на сухо. После челюстта му се стегна, той изръмжа нещо несвързано и се опита да си пробие път със сила. Карп го натисна с бедро и го прикова до дървената ламперия в тясното коридорче, водещо към вратата.
— Слушай ме! Аз съм ти приятел, по дяволите! — Карп крещеше в ухото му. — Дължиш ми три минути без глупости. И ако се наложи да те хвана в шибания кенеф, вината е твоя, не моя.
Карп усети как напрежението в тялото на Фултън се отпуска леко и се дръпна назад. Между телата им все още имаше по-малко от фут разстояние. Лицето на Фултън блесна като мокър абанос под безмилостната светлина на голата крушка.
— Добре — продължи Карп, — ще ти изложа всичко, което знам, точно както е стигнало до мен. Първо, ти идваш и ми казваш, че тези убийства на наркодилърите са свързани и че ти се опитваш да получиш назначение за всички тях. Второ, аз разбирам, че Блум организира специален отряд, който да се занимава с тях, а ти не си поканен на съвещанието. Отивам на това първо съвещание и откривам, че официалният представител на полицията мисли, че ти си корумпиран. Трето, ти изчезваш яко дим. Носят се слухове, че си мръсен. Четвърто, Текумзе Бут се измъква поради техническа грешка при подозрителни обстоятелства. Някой със сериозни връзки използва влиянието си и въздейства на съдията.
Пауза, колкото да преглътне.
— Пето, тревожа се за теб, обаждам се на шефа ти, удрям на камък. Това ме кара да се чудя. Аз съм доста близък с шефа. Доста близък съм и с теб. Защо никой не иска да говори с мен за тези убийства? Какво може да става? Дали Дентън е започнал да взема подкупи на стари години, човек, който не е изпил и едно безплатно кафе в живота си? Клей Фултън ли е мръсен? Все едно папата да каже: хей, аз вече взех ярмулката*, може да взема да се обрежа и да се преместя на Краун Хайтс. Не се връзва, освен при една възможност. Една възможност би могла да накара Дентън и Фултън да действат така. Каква е тя, Клей? Ще ми кажеш ли?
[* ярмулка — еврейска традиционна обредна шапчица. — Б.пр.]
Фултън се вгледа в очите му доста дълго. После въздъхна.
— Не мога да ти кажа, Бъч — повярвай ми, щях ако можех, но…
Карп вдигна ръка.
— Добре, добре, разбирам. Хайде тогава да развием една хипотеза. Да кажем, че сме накарали шефа на детективите и главния му лейтенант да разследват серия убийства на наркодилъри. Лейтенантът си мисли, че всички те са свързани. И какво правят тези заслужили детективи? Носят ли доказателствата си на специалния отряд, сформиран от окръжния прокурор за разследване на същите убийства? Започват ли сериозно публично разследване на тези убийства? Не. Те работят тайно. Не казват дори на най-близкия си личен приятел, който случайно работи в прокуратурата.
Стрелна го с ясен поглед и продължи:
— И този приятел започва да се пита — защо е тази тайнственост? Какъв е отговорът? Развръзката, моля! А, ето я. Единственото нещо, което би могло да причини подобно мълчание. Ами ако двамата детективи са стигнали до заключението, че тези убийства може да са извършени единствено от вбесени ченгета? Нещо някъде е прещракало и вие имате няколко момчета, които се опитват да прочистят града. Клинт Ийстууд в реалния живот — те застрелват наркодилърите.
Изчака, само миг изчакване, и заговори още по-забързано.
— Виж, то е същото като твоя модел, в който не се забелязва никакъв модел. Вземаш две честни ченгета като теб и Дентън, виждаш ги, че се държат така, и след като знаеш, че са добри и честни, започваш да гадаеш какво всъщност правят. Защото, като добри ченгета, те си имат проблем — луди ченгета, това е лошо за полицията. Едно е във филмите, но в реалния живот работата е съвсем друга — очаква ги дълъг, объркан процес, скандал и то толкова скоро след Комисията Нап… Е, може да решат проблемите тихомълком. Хващат момчетата, бърз билет за извън града, случаят е приключен. А жертвите са отрепки, и без това на никого не му пука за тях.
Карп направи пауза и погледна изпитателно към приятеля си. Фултън се втренчи безизразно в него. Най-накрая един блясък в очите му показа на Карп, че той се е опомнил, една трансмисия в съзнанието му бе превключила на друга скорост. Фултън кимна бавно.
— Продължавай — подкани го той.
— И те търсят смахнати. Лейтенантът минава под прикритие, започват да пускат слухове, че той е мръсен. Защо? Той иска да получи достъп до престъпния свят. Иска някой да се свърже с него. Сега той е тип, който взема мръсни пари, пребива разни хора. Може би новите му дружки, престъпниците, ще изпуснат нещо, може би той ще улучи джакпота, ще се свърже с хората, които търси: Хей, Лу, искаш ли да очистиш един дилър — много е гот!